Разлика между версии на „Шуменска крепост“

25 байта изтрити ,  преди 7 години
редакция без резюме
 
== История ==
Мястото е било заселено преди повече от 3000 години — археологически изследвания сочат, че местността е била обитавана още през [[12 век пр.н.е.|XII век пр.н.е.]]. Първите жители тук са [[траки]]те, вероятно от племето гети. Около [[1200 г. пр.н.е.]] те създават първото поселение, което първоначално не е било укрепено. По този начин Шуменската крепост се явява връстник на [[Приам]]ова [[Троя]] (по-точно на VIIb пласт на Троя). Предполага се, че около [[5 век пр.н.е.|V век пр.н.е.]] е построена крепостна стена, която не е запазена днес.
 
През [[15]] г. от н.е. [[римляни]]те завладяват днешните земи на [[Дунавска равнина|Дунавската равнина]] и Шуменската крепост става [[римляни|римско]] владение. Възможно е името на крепостта по това време да е било [[Даусдава]], но това предположение засега остава недоказано. [[римляни|Римляните]] построяват нова стена, вече със спойка от [[хоросан]] и с кули — правоъгълна и U-образна. Около [[250]] г. [[готи]]те разрушават твърдината, но скоро тя е възстановена. През римския период крепостта е изпълнявала предимно военни функции и е отстъпвала по икономическо развитие на близките [[Марцианопол]] ([[Девня]]) и [[Абритус]] ([[Разград]]).
 
През [[395]] г.година [[Римска империя|Римската империя]] е разделена на [[Западна Римска империя|Западна]] и [[Византия|Източна]] (Византия), като всички български земи остават към [[Византия]]. [[Византия|Византийците]] изграждат нова стена, вече с петоъгълни кули за да не бъдат уязвими при обстрел с каменометни машини. През ранновизантийския период Шуменската крепост вече е със значение на по-голям производителен и търговски център, монетните находки (158 ранновизантийски [[монети]]) свидетелстват за търговския обмен на обитателите на града с отдалечените краища на империята. Варварските нашествия в периода от втората половина на [[5 век|V]] до средата на [[7 век|VII]] век допринесли за разрушаването и обезлюдяването на античния град. След идването на [[хан Аспарух|Аспаруховите]] [[прабългари|българи]] през [[680]]-[[681]] г. районът на крепостта влязъл в границите на [[Първа българска държава|Първата българска държава]].
 
[[Картинка:Shumen fortress 1.JPG|мини|Една от кулите по югоизточната стена на Шуменската крепост]]
През [[8 век|VIII век]] сред развалините на късноантичната крепост се появяват жилища от типа на землянките, а възстановяването на селището като крепост става постепенно през [[9 век|ІХ]]-[[10 век|Х]] век. Българите не променят устройството на стените, с изключение на някои от кулите, които те правят триъгълни. През IX в. твърдината отново се превръща във важно средище и е построена цитаделата, където резидират управителите на града. Вероятно през този период се появява и името на града - [[Шумен]]. Поради близостта си до българските столици [[Плиска]] и [[Велики Преслав]], крепостта е играла важна военна роля по времето на [[Първа българска държава|Първата българска държава]], но значително им е отстъпвала по икономическо значение.
 
През [[1001]] г. Шуменската крепост е завладяна от [[Византия|византийците]], а през 30-те или 40-те години на [[11 век|XI век]] е била разрушена при [[печенеги|печенежките]] нашествия, но по-късно отново е възстановена.
 
В края на [[12 век|XII век]], след освободителното въстание на [[Асеневци]], започва периодът на [[Втора българска държава|Втората българска държава]], когато Шумен се превръща в един от най-развитите градове в [[Средновековие|Средновековна]] [[България]]. През този период добре се развиват земеделието, грънчарството (особено производството на [[сграфито]]-керамика), каменоделството, металообработването. При управлението на [[Иван Александър]] тук е имало монетарница, което показва високото развитие и на [[търговия]]та. Цар [[Иван Шишман]] е посетил крепостта — свидетелство за нейното важно значение.
 
През [[1388]] г.години, по време на похода на [[велик везир|великия везир]] [[Али паша]] срещу североизточна [[България]], тя е превзета от [[Османска империя|османските]] войски. При археологическите разкопки не са открити следи от разрушения от това време, напротив, османският пласт ляга плътно върху този от [[Втора българска държава|Втората българска държава]], поради което се предполага, че крепостта е минала в османски ръце без съпротива.
 
Краят на хилядолетната история на крепостта настъпил през [[1444]] година. По време на последния [[кръстоносни походи|кръстоносен поход]] тя била превзета от войските на крал [[Владислав Варненчик|Владислав III Ягело]] след тридневна обсада и ожесточена съпротива от страна на неголемия османски гарнизон. Това довело до нейното опожаряване и разрушаване, след което била изоставена завинаги.
 
== Крепостта днес ==
Историко-археологическият резерват „Шуменска крепост“ е сред [[Стоте национални туристически обекта]]. Работи целогодишно, има печат. Към него функционира и музей. Крепостта е сред най-добре проучените археологически паметници в нашата страна. Разкопките са проведени в периода [[1957]]-[[1987]] г.година (най-активни през [[1974]]-[[1981]] г.година) под ръководството на [[Старши научен сътрудник|ст. н. с]]. [[Вера Антонова]] от [http://museum-shumen.eu/bg/ Окръжен исторически музей - гр. Шумен (днес Регионален исторически музей)]. При тях са разкрити три стени - [[Римска империя|римска]], [[Византия|ранновизантийска]] (използвана по-късно и от българи и османци) и от [[Втора българска държава|Втората българска държава]], с характерните за всеки период кули. Открити са и останки от [[Византия|ранновизантийска]] баня с отточен канал, два водоема, 12 църкви (включително и т. нар. "Култов център", където има основи на четири църкви на едно място), цитадела. Сред находките заслужават да се споменат: Шуменският надпис на цар [[Иван Шишман]], където се говори за посещението на този владетел в [[Шумен]] (името на града е изписано точно по този начин); плочката с изображение на танцуващ мъж (може би [[прабългари|прабългарски]] [[шаман]] - въпросът остава неизяснен); надписът на "Остро... богоин" (според [[Вера Антонова]], това е първият надпис на кирилица в [[България]]); сграфито-керамика; букел-керамика от [[Троя|троянски]] тип (доказателство за това, че тук е имало селище още през Халщатската епоха); коланни апликации; златни литургични съдове; голям брой монети от почти всички периоди. Общата площ на крепостта е около 32 декара,но значителна част от населението е живеела извън стените, в подградието.
 
Крепостта дава богата информация за военния, културния и стопанския живот на своето време.
* [http://iseebg.com/fx/?p=1123&album=66&gallery=80&pageid=1123 Снимки от Шуменска крепост]
* [http://www.shumenfortress.com/ Шуменската крепост]
* [http://museum-shumen.eu/bg/ museums-and-reserves/shumenska-krepost/ РегионаленШуменската крепост] на уебстраницата на Регионаления исторически музей - гр.в Шумен
 
[[Категория:Крепости в България]]