Аул на хан Омуртаг: Разлика между версии

'''Аулът на хан Омуртаг''' е български дворец, изграждането на който се свързва със строителните дейности на хан [[Омуртаг]]. Той е произведение на [[Плисковско-преславска култура|Плисковско-Преславската култура]]. Смята се, че това е [[дворец]]ът, споменат в [[Чаталарски надпис|Чаталарския надпис]]. В последните години районът на аулаАулът се свързва и с предходен културен пласт датиран отв IV - V век, скойто [[готи|готска]]говори култураза иготско изгражданетоприсъствие нав [[архиепископия]]района. През 1976 г. тук е открита [[църква]] от IV в. със запазени останки от най-ранните християнски [[стенопис]]и по българските земи.

Датирането на готското присъствие в района се дължи на н.с. [[Тодор Балабанов]] работещ в археологическия музей в гр. Шумен. До момента в района са разкрити пет църкви. Проучванията показват, че това е готски [[ариани|ариански]] епископски център. Под [[могила]] е открита голяма епископска църква. В близост до могилата има и друга готска църква датирана също от IV век. В нея са открити и най-ранните християнски стенописи в [[България]]. Смята се, че тази църква е лична и вероятно е била на готския епископ [[Вулфила]], създал древно-германската азбука и превел [[библия]]та на готски. Тук са открити следи от селище, готска и тракийска керамика. Разкрити са и гробове с козметично-медицински комплекти (пинсети, лъжичка и кюрета), токи от колани, златни готски накити и фибули в тях. В един от гробовете е погребана жена с характерна изкуствено създадена деформация на [[череп]]а, показващ благороден произход. Смята се, че районът е плячкосан и разрушен в резултат на [[хуни|хунските]] нашествия в края на V век.