Род (граматика): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.2) (Робот Добавяне: eu:Genero (gramatika) |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
Под '''род''' обикновено се има предвид "граматически род", тоест "[[пол]]ът, който трябва да бъде изразен граматично" в езика. Например: Думата "къща" е от женски род. При някои съществителните имена, както в дадения пример, в българския език родът няма отношение към физиологичните характеристики, това е когато имената назовават неодушевени предмети, отвлечени понятия и т.н., и следователно не отразява техния пол, при одушевени деятели родът играе роля да назовава техния пол в езика на функционално чрез морфемни наставки.
== Категорията РОД в българския език ==
Родът е една от основните морфологични категории на имената в [[Индоевропейско езиково семейство|индоевропейската езикова група]]. Тя е характерна за всички [[славянски езици]], при които е наследена от [[Старобългарски език|старобългарския]] в почти непроменен вид. В българския език тази близост е много силно изразена.
Родът в [[българския език]] е характерен за [[Съществително име|съществителното име]]. То притежава също категориите - [[Число (граматика)|число]], [[падеж]] (остатъци) и [[определеност]].
==Характеристики на категорията РОД==
Родът при съществителните имена е независима и постоянна категория. Всяко от тях има едно от трите граматически значения - [[мъжки род]] (м.р.), [[женски род]] (ж.р.), [[среден род]] (ср.р.). Според тях става основното делене на съществителните имена в съответните 3 групи .
При промяна на формата на граматическото значение (пр. от единствено в множествено число, от неопределена в определена форма) родът на съществителното име не се променя.
Съществителните имена, които имат форма само за множествено число- [[pluralia tantum]], са неутрални към граматическата категория род. Такива са например ''очила, трици, финанси и др''.
==Отношение между граматическа форма и граматически РОД==
Между граматическата форма и граматическия род на съществителните имена в българския език съществува ясна и последователна зависимост. Правилата са валидни, независимо дали съществителните означават хора, животни, растения, предмети или абстрактни понятия. В множествено число обаче съществителните губят характеристиките на граматическия си род. Поради това, че той им е вътрешно присъщ и не се променя, може да бъде определен, когато бъдат приведени в единствено число: ''книги, компютри, очи'', но ''една книга'' - ж.р., ''един компютър''- м.р., ''едно око'' - ср.р.
Съществителните имена не се менят по род, но много често от едно съществително, което е в мъжки род, се образува съответното в женски чрез добавяне на наставки. Така се образуват нови съществителни - ''от учител - учителка, от герой - героиня''.
===Мъжки РОД===
Съществителни имена, които завършват в единствено число на [[съгласен звук]], са предимно от мъжки род - ''клас, плод, двор, син''. Освен тях обаче има и съществителни нарицателни за лица - мъже, завършващи на '''-а, -я''', които също са от мъжки род. При тях представата за естествения им род определя граматическия - ''баща, съдия''. Всички имена на месеците и тези, които завършват на '''-и''', също са от мъжки род. Личните мъжки имена и съществителните нарицателни, означаващи лице от мъжки пол, които завършват на '''-о, -е, -и''', също са от мъжки род.
===Женски РОД===
Съществителни имена, които завършват в единствено число на '''-а, -я''', са предимно от женски род - ''вода, воля, река''. Към тях спадат и много съществителни, завършващи в единствено число на съгласен звук - ''кост, есен, радост''. Личните женски имена, които завършват на '''-о, -е, -и''', също са от женски род.
===Среден РОД===
Съществителни имена, които завършват в единствено число на '''-о, -е''', са предимно от среден род - ''село, крило, поле''. От среден род са и някои съществителни, които в единствено число завършват на '''-и, -у, -ю,''' например - ''такси, жури, бижу''. Те най-често са от чужд произход.
==Съществителни имена, които се използват за повече от един род (общ РОД)==
В съвременния български език се е обособила една особена категория съществителни имена, която може да се отнася за жени, мъже и деца. Те са от така наречения общ род. Такива са - ''роднина, пияница, мижитурка''. Те са сравнително малко на брой, затова рядко се говори за общ род.
<ref>Андрейчин, А. ; Попов, К.; Стоянов, Ст. - Граматика на българския език</ref>
Освен тях съществителните от мъжки род, които означават длъжности, звания, чинове и професии, не образуват съответните съществителни от женски род. Поради това с тях се означават и мъже, и жени - ''професор, доцент, министър''. Те обаче не са съществителни от общ род.
==Исторически развой на категорията РОД==
В историческия развой на българския език някои съществителни имена са променили своя граматически род.
Съществителното ''вечер'' в старобългарския език е било от мъжки род, но в развоя на езика то е преминало в женски. ''Вечер'' е запазило старото си значение в словосъчетанието ''добър вечер''. В [[Наречие|наречието]] за време ''довечера'' формата за [[родителен падеж]] единствено число, след [[Предлог|предлога]] ''до'', също е останала в старото значение за мъжки род. Преминаването на ''вечер'' от мъжки към женски род е станало по аналогия на съществителните ''вечеря и нощ'', които са от женски род.
Някои думи проявяват двойственост по отношение на категорията род. Такива са ''жар, кал, пот, прах''. В старобългарския език те са били от мъжки род. В съвременния български език обаче те проявяват двойственост - явяват се и от мъжки, и от женски род.
==Семантични основания на категорията РОД==
Семантичният признак, който е в основата на категорията род, според езикознанието, най-вероятно е естественият пол на живите същества.
В съвременния български език изискването за съответствие между граматически род и естествен пол е валидно само за названия на лица и някои най-тясно свързани с човека животни. При това правилото е валидно само в определени случаи. В останалите родът зависи преди всичко от окончанието.
Ако се яви противоречие между родовото окончание и естествения пол, но само при хората, тогава при определянето на граматическия род определящ е полът. Това засяга малък брой съществителни имена.
==Митологични основания на категорията РОД==
Нашите далечни предци са смятали, че всичко в природата има "душа". Това е залегнало в основата на граматическата категория. Според тях всичко в природата е било живо и можело да бъде мъжко или женско. Те са приписвали пол на растенията, на географските обекти, както и на всички предмети и абстрактни понятия. От там се е появила и граматическата категория род. Древните си представяли Земята като родилка, която ражда из своите недра. Затова и съществителното ''земя'' е станало от женски род в европейските езици. <ref>Бояджиев, Тодор - Българска лексикология</ref>
==РОДът при прилагателни имена, местоимения и числителни имена==
Граматическата категория род се проявява и при други части на речта, освен при съществителните имена. За разлика от тях обаче [[Прилагателни имена|прилагателните имена]], [[Местоимение|местоименията]] и [[Числително име|числителните имена]] не притежават свой собствен род. Те се изменят в зависимост от рода на съществителното, което поясняват или заместват. Те имат отделни форми за мъжки, женски и среден род в единствено число и една за множествено число.
===РОД на прилагателните имена===
Прилагателните имена, за разлика от съществителните, нямат свой собствен род. Те се менят спрямо съществителното, което определят, за да се съгласуват с него. Най-добре родът на съществителните имена проличава от родовата форма на определящите ги прилагателни - ''добър баща, красиво момиче'' . <ref>Динеков, Петър - Българска граматика</ref>
Граматическият род на прилагателното име зависи от рода на съществителното, чието определение се явява. Всяко прилагателно в единствено число има отделни форми за мъжки, женски и среден род.
Основната форма на прилагателното име е нечленуваната му форма за мъжки род, единствено число. В повечето случаи тя завършва на съгласен звук, например ''бял, висок, голям''. Тази форма се нарича още проста или неразширена.
Други прилагателни имена имат основна форма, която завършва на '''-и''' (разширена), например ''горски, вражи''.
Формата за женски род на прилагателните имена се образува от простата форма за мъжки род, като към нея се прибави окончание '''-а''' или '''-я'''. Ако прилагателното име има само разширена форма, окончанието за женски род се прибавя след като се отстрани разширението '''-и''', например ''горски-горска, български-българска''.
Форма за среден род на прилагателните имена се образува от основната форма чрез прибавяне на окончание '''-о, -е''', например ''бял-бяло'', ''български-българско''.
===РОД на местоименията===
Местоименията притежават граматическата категория род. Изключение правят личните местоимения в 1 и 2 лице.
===РОД на числителните имена===
По своето значение, по граматическите си особености и по своите синтактични функции, числителните редни напълно приличат на прилагателните имена. Също като тях те се менят по категориите род и число. Формата за женски род единствено число на числителните редни се образува с окончание '''- а''', а формата за среден род единствено число се образува с окончанието '''-о'''. Тези окончания се прибавят към нечленуваната форма за мъжки род единствено число, след като се отстрани от нея наставката '''-и''', например ''първи-първа, първо, втори-втора, второ''. За трите рода в множествено число числителните редни имат обща форма, която се образува с окончание '''-и''', следователно тя съвпада с формата за мъжки род, единствено число, например ''първи (клас), първи (класове)''.
Числителните бройни не се менят по род с малки изключения: ''един, -а, -о''; ''две'' (ж.р. и ср.р.) и ''два'' (м.р.)
==Различни разбирания за понятието РОД в някои езици==
В някои езици са обособени два рода, или два класа – на живите и на неживите обекти. В алгонските езици (Северна Америка) съществува такъв тип класификация, в която в одушевения род са включени хората, животните, дърветата, камъните, небесните тела, някои природни явления (''гръмотевица, сняг, лед''), както и ''хлябът и шейната''. <ref>Бояджиев, Тодор - Увод в общото езикознание</ref>
Много части на човешкото тяло са класифицирани като неодушевени, а някои части на животинското тяло – като одушевени.
В езиците от тайската група – лаоски, тайски - за указване на двата рода се използват особени членове, напр. ''tu'' - за одушевени и ''an'' – за неодушевени.
Имената в [[банту|езиците банту]], в някои индиански езици, някои кавказки, папуански и някои изолирани езици са разпределени в различен брой именни класове, които представляват групиране на съществителните въз основа на семантични и евентуално на граматични критерии. По този начин са разделени съществата, предметите и абстрактните съществителни в определен брой категории.
Има езици, които не познават разделението на имената по родове. [[Тюркски езици|Тюркските езици]], тибето-китайските, [[Картвелски езици|картвелските]] (например [[Грузински език|грузинския]]), някои индиански и папауските езици, както и [[Английски език|английският]], [[Арменски език|арменският]], баскийският език не притежават граматическата категория род. Това отсъствие обикновено е компенсирано с някаква друга делитба, напр. противопоставянето по признака одушевеност-неодушевеност или с разграничението лице-нелице.
[[Угро-фински езици|Угро-финските езици]] като цяло не познават граматичния род, но в тях съществува дихотомията одушевеност-неодушевеност.
==Изследвания на езиковеди върху смисъла на категорията РОД==
Граматическата категория РОД, като класифицираща и словоизменителна, е присъща на [[Семитски езици|семитските]] и на повечето [[Индоевропейски езици|индоевропейски езици]]. Родова диференциация може да се отбележи при съществителните имена, прилагателните, числителните, местоименията, глаголите и дори в някои частици (''бе, ма, мари'').
Полският езиковед Ян Бодуен де Куртене е провел изследване „За връзката на граматичния род със светоразбирането и душевното състояние на хората, говорещи на езици, които различават рода”, което е на широка съпоставителна основа (индоевропейски езици, семито-хамитски езици, хотентотски). Същинското разграничение по род – мъжки, женски, среден или мъжки и женски - се наблюдава само в индоевропейските езици, като се изключват някои от тях. Основата, на която се извършва подобна диференциация в някои неиндоевропейски езици е от друг тип. От изследването става ясно, че механизмът на разграничаването на родовете в индоевропейските езици е случайна и хаотична сексуализация на целия субстанциален свят. Ученият обвързва проблема за рода с „вечното memento sexus” и с определени тенденции в литературата, изкуството, митологичните представи и други прояви на духовния живот на носителите.
Френският езиковед Антоан Мейе определя граматичния род като една от най-малко логичните и най-неочакваните граматични категории. Тя е имала пълната си стойност в индоевропейски, т.е. в езика на население, което е противопоставяло по систематичен и постоянен начин одушевеното и неодушевеното. Разделението между мъжкия и женския род е вторично. В историческия период граматичният род в повечето случаи е лишен от смисъл, но той в голяма степен показва добре въздействието на начина на мислене и степента на говорещите лица върху развоя на езика.
==Развой на граматическата категория РОД==
Изказани са две предположения за оформянето на граматичния род, според Антоан Мейе. Едното е за пренасяне, разпространение на естествения род в резултат от персонификация и одухотворяване на предметите и явленията. Другото е последица от действието на аналогията. Възможно е тези два фактора, които не са несъвместими, да са действали успоредно или последователно.
<br />
==Източници==
<references />
[[Категория:Българска граматика]]
[[af:Taalkundige geslag]]
| |||