Люлин (квартал): Разлика между версии

Съгласно проекта, цялото жилищно строителство в комплекса е трябвало да се изпълни по индустриализирани методи – главно едропанелно (около 70%), но също и с [[едроплощен кофраж]] (при сгради с повече от 9 етажа) и с [[пакетно-повдигани плочи]]. При изготвянето на подробните планове на отделните микрорайони, архитектите-проектанти се стараят по всякакъв начин да преодолеят еднообразието на панелните сгради, като раздвижват обемите на отделните секции (преместват ги по-напред или по-назад спрямо съседните и ги проектират с различна етажност).

 

 

Строителството в комплекса започва през [[1973]] г. Според плана панелните сгради в Люлин се строят по двете най-нови тогава номенклатури за панелно строителство, разработени през [[1969]] г. – [[Бс-69-Сф]] (разработена от ИПП „Софпроект“ и прилагана от ДК-1 „Военна рампа“) и [[Бс-2-69]] (разработена от НипроИТИС като подобрение на по-старата [[Бс-2-64]] и прилагана от ДК-2 „Земляне“). Строежът започва от трети микрорайон (с блок 318)<ref>[http://www.sofiadnes.com/modules.php?m=regions&rid=1&p=1 Обща информация за район „Люлин“]</ref>, а по-късно се навлиза във втори и в първи. Следват шести, четвърти, пети и седми. Всички тези микрорайони се строят на свободни площи и основното им изграждане завършва около [[1978]]-[[1979]] г. Около 1977 г. започва настаняването в готовите жилища. По това време се разкриват и първите автобусни линии от комплекса към пл. [[Сточна гара (площад в София)|Сточна гара]] – автобуси 108, 109 и 110).