Радикал (химия): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.2) (Робот Добавяне: no:Frie radikaler
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Радикалите''', наричани още '''свободни радикали''', представляват [[атом]]и, [[молекула|молекули]] или [[йон]]и със свободни (несдвоени, нечифтосани) валентни [[електрон]]и. Типични радикали са [[кислород]]а, [[азотен оксид|азотния оксид]] и [[азотен диоксид|азотния диоксид]]:
{{експерт}}
 
'''Радикалите''', наричани още '''свободни радикали''', представляват [[атом]]и, [[молекула|молекули]] или [[йон]]и със свободни валентни [[електрон]]и. Свободните радикали могат да имат положителен, отрицателен или нулев заряд. Образуват се при разкъсване на слабо полярна [[ковалентна връзка]]. С някои изключения свободните електрони предизвикват радикалите да бъдат силно химически активни. Радикалите се считат за подпомагащи развитието на дегенеративни заболявания и [[рак (болест)|рак]].
[[Файл:Nitric_oxide.svg|100п]] [[Файл:Stickstoffdioxid.svg]]
 
Свободните радикали могат да имат положителен, отрицателен или нулев заряд.
Радикали се образуват и при разкъсване на слабо полярна [[ковалентна връзка]], при което двата образувани радикала получават по един [[електрон]] от разкъсаната [[химична връзка]]. Разкъсването на химичната връзка може да бъде причинено от висока температура, [[радиация]] или [[светлина]] (слънчеви лъчения, [[ултравиолетови лъчи]]). С някои изключения (напр. горепосочените кислород, азотен оксид и азотен диоксид) радикалите са силно химически активни и нестабилни, като реагират мигновено с други молекули или радикали. Затова те не могат да се изолират в свободно състояние. Радикалите играят важна роля в органичната химия, тъй като инициират химически взаимодеиствия (напр. радикалова [[полимеризация]], хлориране на [[алкан]]и, [[крекинг]] и много други) или участват като междинни продукти в химични реакции.
Поради високата им реактивоспособност радикалите се считат за подпомагащи развитието на дегенеративни заболявания и [[рак (болест)|рак]]. Попаднали в живата клетка те могат да причинят мутации или да увредят [[ДНК]].
 
Свободните радикали играят важна роля в горенето, атмосферната химия, [[полимеризация]]та, [[биохимия]]та и много други химически процеси включително човешката [[психология]]. За пример суперокисите и азотните оксиди регулират много биологически процеси като контролиране на васкуларният тонус.
 
Поради химическата си нестабилност, всеки свободен радикал лесно се свързва с други съединения. Атакува най-близката молекула и ѝ отнема електрон, като на свой ред самата тя става свободен радикал. Веднъж, след като процесът е започнал, той може да ескалира в трудна за овладяване каскада и да предизвика драматични промени в организма, последвани от многобройни увреждания. Свободните радикали присъстват нормално в организма и всеки един от тях съществува в продължение само на малка част от секундата, но уврежданията които оставят след себе си, са необратми. Смята се, че във всяка клетка на тялото ежедневно се произвеждат около 10 хиляди свободни радикала.
 
В миналото под радикал се е разбирало това, което в днешно време се нарича [[функционална група]]. Така например [[метанол]]а се е считал за изграден от метилов "радикал" и хидроксилен "радикал".
 
== Източник ==