Битка при Каудинийските проходи: Разлика между версии

Самнитския генерал Гай Понтий разбирайки, че римската армия се намира близо до Калатия, изпраща десет войника дегизирани като овчари. Когато римляните ги залавят, мнимите овчари им казват, че град [[Лучера]] в [[Апулия]], който на скоро е завладян от римляните е обсаден. Консулите напълно повярват в тази история и решават да се претакат на помощ на “обсадения”„обсадения“ град. Лошото за тях е, че избират да минат по по-краткият път през Каудинийските проходи. Районът около Каудинийските проходи е обграден от планини и може да се премине само през две [[дефиле]]та. Според [[Тит Ливий]], римляните минават по първия проход, и през тревистите полета без да забележат криещите се самнитски сили в хълмовете над тях. Когато достигат второто дефиле откриват, барикада от повалени дървета и големи камъни и скали. В този момент самнитите се показват на хълмовете. Разбрали, че са измамени, римляните опитват да се върнат, но виждат, че и пътят назад е блокиран. Те са хванати между две барикади, заобиколени от вражеските сили навсякъде над тях. В този момент според Ливий, римляните изпадат в отчаяние разбирайки, че положението им е безнадеждно.

Римската армия, сега потънала в униние и трябвало да реши как ще действа. Консулите заповядват на войниците да издигнат нормален походен лагер и така започва нещо като обсада. Според Ливий, самнитите нямат представа какво да направят, за да се възползват от техния успех. Гай Понтий изпраща писмо до баща си [[Херений Понтий]] с искане за съвет, как да се отнесе с римляните. Отговорът е: ''римляните трябва да бъдат пуснати невредими''. Този съвет е отхвърлен и второ писмо е пратено до Херений. Този път отговорът е: ''да се избият всички римски войници до последния човек''.

Други древни източници предполагат, че се е провела битка в планините някъде до [[Каудиум]], в която самнитите са използвали по-добрата си позиция от хълмовете. Евентуално побеждавайкипобеждават римляните и карайки ги принуждават да се предадат.<ref>[[Цицерон]], ''De Officiis''. III - 109 </ref>

Според Ливий, Гай Понтий показва нежелание да се възползва от съветите на баща си. Понтий настоява цялата армия от консулите надолу, да мине "под робство" (две копия забити в земята и трето сложено напречно на тях, създавайки нещо като портал), облечени само в техните [[туника|туники]]. Това се разглежда като голямо унижение, което означава, че вражеските войници са напълно победени и са изцяло под властта на победителя. Римляните също трябва да изтеглят техните колонии от Самниум, включително [[Калес]] и колонията при [[Фрегелае]] (Fregellae). Тези условия са приети от двамата командващи консули и от присъстващите офицери, тъй като армията е изправена пред гладуване. Ливий описва детайлно унижението на римляните, което служи да се подчертае мъдростта на съвета на Херний. Въпреки,Според някои версии въпреки че условията, които са приети от консулите, са отхвърлени от сената, Рим ги спазва за няколко години до 316 пр.н.е. Според други, Рим нарушава договора и нанася няколко поражения на самнитите, като дори римската войска пленява около 6000 самнитски бойци и ги заставя, да мината под „робство“.<ref>F. W. Walbank, A. E. Astin, M. W. Frederiksen, R. M. Ogilvie, ''The Cambridge Ancient History: The Rise of Rome to 220 B.C'' стр. 371–372</ref>

* [[Тит Ливий]], ''История на Рим'', [http://mcadams.posc.mu.edu/txt/ah/Livy/Livy09.html Тит Ливий, Книга 9, която включва неговото обяснение за битката.2-6] {{Шаблон:En икона}}