Деян Енев: Разлика между версии

Роден е на [[11 август]] [[1960]] г. в [[София]]. Завършил е [[английска гимназия]] и [[българска филология]] в [[Софийски университет|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]]. Женен, с две деца. Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар, пресовчик във военен завод, учител, текстописец в рекламна агенция и журналист. Работил е в културния отдел на в. „[[Сега]]“ и в. „[[Монитор]]“. Издал е няколко сборника с разкази: „[[Четиво за нощен влак]]“ (1987); „[[Конско евангелие]]“ (1992); „[[Ловец на хора]]“ ([[1994]]) — Годишната награда за [[белетристика]] на ИК „[[Христо Ботев]]“, преведена в [[Норвегия]] (1997); „[[Клането на петела]]“ (1997); „[[Ези-тура]]“ (2000) — Националната награда за [[българска художествена литература]] „[[Хр. Г. Данов]]“ и Годишната [[литературна награда]] на [[СБП]]; „[[Господи, помилуй]]“ (2004) — Голямата награда за [[нова българска проза]] „[[Хеликон (литературна награда)|Хеликон]]“; и „[[Всички на носа на гемията]]“ (2005).

Като свои учители в жанра на разказа Енев посочва: [[Йордан Йовков]], [[Исак Бабел]] и [[Джеръм Дейвид Селинджър]].