Уравнения на Максуел: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
E1m1o1 (беседа | приноси)
Премахната редакция 4851374 на E1m1o1 (б.) <Прилагателното "електрическо" идва от "електричество", не "електрично" >
Ред 125:
където ''d'''A''''' е диференциалната площ върху затворената повърхнина А с определяща посоката (на ''d'''A''''') нормала, насочена навън от повърхнината и ''Q<sub>enclosed</sub>'' е свободният заряд, обхванат от повърхнината.
 
В линейни материални среди, електричнатаелектрическата индукция '''D''' е директно свързана с интензитета на електричнотоелектрическото поле '''Е''' чрез материално зависимата константа, наречена [[диелектрична проницаемост]], &epsilon;:
 
:<math>\mathbf{D} = \varepsilon \mathbf{E}</math>.
 
Всеки материал може да бъде разглеждан като линеен, докато електричнотоелектрическото поле не е изключително силно. Диелектричната проницаемост на свободното пространство се означава с &epsilon;<sub>0</sub> и се записва в уравнението:
 
:<math>\nabla \cdot \mathbf{E} = \frac{\rho_t}{\varepsilon_0}</math>
 
където Е е интензитетът на електричнотоелектрическото поле (в единици V/m), &rho;<sub>t</sub> е пълната плътност на заряда (включително и свързаните заряди), и &epsilon;<sub>0</sub> (приблизително 8,854 pF/m) е диелектричната проницаемост във вакуум.
&epsilon; = &epsilon;<sub>0</sub>.&epsilon;<sub>r</sub>, където &epsilon;<sub>r</sub> е относителната диелектрична проницаемост.