Георги Дамянов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{сорткат| -> {{СОРТКАТ:
Ред 21:
След [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат (1923)]] участва в подготовката на [[Септемврийското въстание]] във Врачанско. По време на самото въстание е командир на Лопушанската дружина. Отличава се в боевете за завземането на [[Монтана|Фердинанд]], в [[Бойчиновски бой|Бойчиновския бой]] и в сражението при [[Криводол]]. След разгрома на въстанието емигрира в [[Югославия]]. През 1924 г. се връща нелегално в България и участва във възстановяването на организациите на [[БКП]] в Северозападна България. Два пъти осъждан задочно на смърт по [[ЗЗД]].
 
През 1925 г. отново емигрира в Югославия. Есента на същата година заминава за [[СССР]] с паспорт на името на Георгий Белов, който ползва през целия си престой в Съветския съюз. През 1929 г. завършва военната академия "[[Михаил Фрунзе]]" със звание капитан. Служи като командир на [[батальон]] и преподавател в академията (1932-1934). Заема и ръководни длъжности в [[Червената армия]]. През 1935 г. се завръща в България, за да подпомогне [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]] и [[Васил Коларов]] в борбата срещу [[леви комунисти в БКП|левите комунисти в БКП]].Активное Презучастие 1937в г.расправах над сереволюционными завръщаэмигрантами впринимал СССРзаведующий отделом кадров Коминтерна Георгий Дамянов, катоработавший участвапод едновременнопсевдонимом в"Белов" работатаи до своего назначения на [[Коминтерн]]аэтот пост свирепствовавший в Испании в качестве инспектора Интернациональных бригад. Без санкции Мануильского и на"Белова" [[ЗадграничноНКВД бюроне наимел БКП|Задграничнотоправа бюроарестовывать наиностранных БКП]]коммунистов. ОтДамянов краяподготовил надля 1942НКВД гсотни справок и характеристик с замечаниями типа: "не пользуется политическим доверием", "сомнителен с точки зрения знакомств" и т. участвап.[6] вС 1946 года Дамянов организиранетонаходился на въоръженатапосту съпротиваминистра срещуобороны, режимаа впосле Българиясмерти Димитрова стал Председателем президиума Народного собрания Болгарии.
 
През 1937 г. се завръща в СССР, като участва едновременно в работата на [[Коминтерн]]а и на [[Задгранично бюро на БКП|Задграничното бюро на БКП]]. От края на 1942 г. участва в организирането на въоръжената съпротива срещу режима в България.
 
===Дейност след 9 септември 1944 г.===