Убийство на Тодор Александров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Подпоручикъ (беседа | приноси) |
Подпоручикъ (беседа | приноси) |
||
Ред 15:
Протогеров прави опит да организира погребение и на 3 септември от [[София]] са повикани с телеграма секретарят на Александров - [[Иван Михайлов]], зет му - [[Михаил Монев]] и още няколко приближени. След като пристигат им казват, че Александров е убит, а виновниците още не са заловени. Така, три дни след убийството им, Александров и телохранителят му са погребани до параклиса „Свети Илия“ в планината, над Сугарево. На погребението присъстват и [[Алеко Василев]] и подполковник [[Георги Атанасов (революционер)|Георги Атанасов]]. Макар да ги подозира като организатори на убийството, Михайлов е изключително прикрит. Той веднага планира ответен удар и на 14 септември са ликвидирани както подстрекателите Алеко Василев и подполковник Георги Атанасов, така и редица представители на левицата при така наречените [[Горноджумайски събития]]. Ден по-късно са убити и извършителите на убийството [[Щерьо Влахов]] и [[Динчо Вретенаров]]. Убийствата в областта продължават три месеца.
Версиите за убийството тръгват от лична вражда на Щерю Влахов, през общи политически интереси на генерал Протогеров, Алеко Василев и подполковник Атанасов, до неудобността на Александров за правителството на [[Александър Цанков]] след подписването на [[Майски манифест|Майския манифест]].<ref>[http://harrybg.blogspot.com/2007/09/1924.html Билярски, Цочо. „Документи за убийството на Тодор Александров през 1924 година.“]</ref> Според показанията на Денчо Сугарски, Александър Протогеров, [[Атанас Джолев]] и [[Перо Шанданов]], Щерю Влахов убива Тодор Александров заради личната им вражда. Щефан Трьобст изказва мнение, че зад убийството на Тодор Александров стои Иван Михайлов, а Александър Цанков в спомените си заключава, че убийството е резултат от вътрешните борби във ВМРО.<ref>Гаджев, Иван. „Иван Михайлов — отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр. 117-118, 396-398</ref> Широко потвърждаван факт е, че Тодор Александров е в лична вражда с Алеко Василев и Георги Атанасов, като подготвя процес срещу тях на предстоящия конгрес, на който да бъде официализирано бъдещото им изключване от организацията. Те двамата са запознати с тези му намерения, а също така че мнозинството делегати са на страната на Александров, което вероятно ги е провокирало да го отстранят. Решението Александър Протогеров да не бъде убит е продиктувано от факта, че той самият в този момент е в лоши отношения с Александров. Щерю Влахов и Динчо Вретенаров изпращат писмо на Серския конгрес, в което заявяват „Убихме Тодор, понеже той искаше нас да убие, както уби нашите достойни другари Стефо, Сърцето и др. Готови сме да се явим пред един конгрес да отговаряме“. По-късно са намерени писма, които двамата са изпратили на Алеко Василев веднага след убийството на Тодор Александров<ref>Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.168-174.</ref>.
== Литература ==
| |||