'''Марко Недялков''' е български комунистически [[поет]]. {{източник|Основен акцент в творчеството му се явява възхвалата на Българската комунистическа партия и проповядваната от нея комунистическата (социалистическа) идеология. Поради пълната си политическа лоялност към БКП и нейните ръководни органи, Недялков заема високи позиции в йерархията на тогавашния литературен живот (виж раздел "Биография" по-долу), но творчеството му се възприема нееднозначно. Например стихотворението "Балада за слънцето и партизанката", в което Недялков призовава млада партизанка да захвърли шевната си машина и да се вдигне на бой, е подложено на унищожителна критика в книгата "Между анализа и мечтата", която печели наградата на конкурса "Южна пролет" за най-добра критическа книга през 1986 г. (Сергей Райков, "Между анализа и мечтата", издателство "Народна младеж", 1986.) Характерна черта на политическата поезия на Марко Недялков се явяват клетвените уверения във вярност към БКП в поетическа форма, като например:
"Моята земна симфония
е моята Партия.
Тя е лавина от жертвени, знойни души.
И нека на прах стане тази дяволска хартия
Ако Марко Недялков в свойта обич греши!"
}}
Освен поетическа поезия Недялков пише също любовна лирика, проза и есеистика.
==Биография==
Роден е на [[15 септември]] [[1931]] г. в село Овчи кладенец, Ямболско. Следва българска филология в [[СУ|Софийски университет „Св. Климент Охридски“]]. Умира на 11 септември 1993 г. в София.
