'''Първата англо-маратскамаратхска война''' (1775–1782) е първата от три войни, водени между [[Британска източноиндийска компания|Британската източноиндийска компания]] и [[Маратхска империя|Маратхската империя]] в [[Индия]]. Войната завършва с маратска победа и сключването на договора от Салбай. Според клаузите на договора Компанията задържа контрол над о. [[Салсет]] и получава гаранции, че маратитемаратхите ще победят [[Хайдер Али]] от [[МайсурМисор (кралство)|Мисор]] и ще възвърне териториите в карнатския регион. Маратхите също гарантират, че на французите ще бъде забранено да установяват селища на тяхната територия. В ответ британците се съгласяват да пенсионират техния протеже Рагунат Рао и да признаят Мадхав Рао Нараян за пешва (министър-предедател) на Маратхската империя. Те също признават териториалните искания на маратскиямаратхския клан Синдхия западно от р. [[Ямуна]] и всички територии, окупирани от британците според договора от Пурандар са върнати на маратите.
Следва период на относителен мир до избухването на [[Втора англо-маратхска война|Втората англо-маратхска война]] през 1802.
