Разлика между версии на „История на Картаген“

м
редакция без резюме
м
След [[битка при Кадеш|битката при Кадеш]], около 1200 г. пр.н.е., огромна преселническа вълна от т.нар. [[морски народи]] залива западносемитската страна от [[юдейска порта|юдейската порта]] до [[Делта на Нил|делтата на Нил]] в [[Долен Египет]]. Цялата финикийска страна, в т.ч. и двата водещи центъра [[Тир]] и [[Сидон]], са засегнати от разселението на морските народи. От една страна Древен Египет загрижен за собствената си съдба, оставя на произвола на съдбата бившите си зависими територии, а от друга - [[фортуна]] предоставя възможността финикийците сами да поемат грижите за оцеляването и бъдещето си. Именно от това време датират първите сигурни сведения за [[финикийска колонизация]] по [[Средиземноморие]]то, и не само, която прескача със сигурност и отвъд [[Херкулесовите стълбове]] в [[Атлантика]]. Известно е, че съседната на Картаген - [[Утика]] е основана по времето на [[Троянската война]], който се приема за най-древния финикийски град в [[Древна Либия]], т.е. на африканския бряг въобще. Трудно е да се установи откъде идват уменията в корабоплаването на финикийците (предвид характера на [[западносемитска митология|западносемитската митология]]), но има голяма вероятност те да са придобити и заимствани от досега им с морските народи, част от които са и [[филистимляни]]те (от които носи името си [[Палестина]]). Като типична финикийска колония, първият пунически Картаген не правел никакво изключение от съседните му финикийски колонии и се развивал традиционно както тях. Нещо повече, явно ценейки първенстващата пионерска роля на съседна Утика, Пунически Картаген във външните си отношения и международните договори винаги се изписвал като "Картаген и Утика", макар западнофиникийската столица да имала несравнимо с Утика международно значение и авторитет.
 
Първият пунически период от историята на Картаген датира предположително от около 1000 г. пр.н.е. до [[146 г. пр.н.е.]], когато след щурм градът е превзет от [[римска армия|римската армия]] под предводителството на [[Сципион Емилиан]]. След изричнотопълното му сриване със земята, по изричната воля за това на Римския Сенат, на мястото на пуническия и античен семитски център (земята на която се е издигал пуническия град е разорана и посипана със сол, а мястото прокълнато от римляните като най-ненавистното на земята) е забранено строителството вовеки. Въпреки това, след уталожване на страстите в Рим, е приет [[Lex Rubria]], по силата на който се допуска изграждането на първата римска колония извън Италия, респективно в съседство с пуническия град изниква [[Римски Картаген]]. Римският град просъщствува до 698 г., когато е разрушен при [[арабско завоюване на Северна Африка|арабското завоюване на Северна Африка]], и повече не е възстановяван. Римският период от историята на Картаген се разделя на три периода - до превземането му от вандалите през 439 г., след което градът става столица на [[Кралство на вандали и алани]], като по време на [[Вандалска война|вандалската война]] в 533 г., император [[Юстиниан Велики]] връща владението му за Източната Римска империя, като до края на съществуването си Картаген е византийски.
 
Днес мястото където се е издигал античен Картаген е част от предградията на град [[Тунис (град)|Тунис]]. В периода на своя най-голям разцвет, Пуническият Картаген достига с предградията си близо 700 хил. жители - точно толкова колкото е имал и Древен Рим по същото време, а Римски Картаген се превръща в третия по-големина и значение град през [[1 век пр.н.е.]] по времето на [[Римска република|римската република]] - след столицата и [[Древна Атина]].
26 986

редакции