В началото на книгата се представя малкото село Гранче - турски чифлик населен с поробени българи които трябва да работят като роби на местния бей - турчин.На читателя е представен Стоян Глаушев - младеж почти подритнат и забравен от собственото си семейство.Докато се разхожда покрай сарая на бея, кучето на Стоян Шаро е нападнато от силните бейски хрътки.За да спаси кучето Глаушев убива двете хрътки и бяга.Той дълго размисля по въпроса и решава да замине за измисления град Преспа (всъщност името на местността около родния град на Талев Прилеп).Със себе си взима само една брадва и верния си другар Шаро.
След като цяла нощ пътува Стоян достига Преспа.Града го удивлява и веднага решава, че това е идеалното място за него.В следващите няколко дни пбаче града става все по-суров и неприветен за младия Глаушев.
Романът е базиран в измисления град Преспа (кръстен на областта [[Преспа (област)|Преспа]], но всъщност родния град на Талев [[Прилеп (град)|Прилеп]]<ref>[http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4334291 "Железният светилник" - класиката е жива], http://www.vesti.bg, 25.11.2011 г.</ref>) и проследява съдбата на едно типично възрожденско семейство. Концентрира се най-вече върху фигурата на Лазар и ролята му в борбата против фанариотите и задружните усилия на повечето жители на Преспа за установяване на българска църква.
Всичките образи в романа са вплетени в сложна плетеница на лични и обществени отношения. Любовта и дългът се борят в сърцето на Лазар Глаушев, когато трябва да избира между сестрата на приятеля и съмишленика си и чорбаджийската дъщеря Ния. Човешкото и майчинско първоначално се съпротивлява срещу суровите традиции на вековната нравственост в душата на Султана, когато старата майка сама трябва да отведе детето си към гибел. Затова и романът е една излята монолитна цялост - една от най-завършените и композиционно съвършени романистични структури в нашата белетристика.
