Убийство на Тодор Александров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 4:
== История ==
[[Файл:TodorAlexandrov.jpg|ляво|мини|Тодор Александров]]
На 30 август 1924 година към 22 часа вечерта Тодор Александров и генерал [[Александър Протогеров]] потеглят за конгреса на серчани в местността Лопово в [[Пирин]].<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878-1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 196-198 | isbn = 954-509-239-4}}</ref> Той взема двама телохранители – [[Панзо Зафиров]] и [[Христо Балвански]]. Групата пристига в [[Горна Джумая]] към 3 часа през нощта на 31 август и се прехвърля в другата кола, която е изпратена да ги посрещне, но в нея вече има двама куриери, така че остава място само за единия от телохранителите&nbsp;— Панзо Зафиров.<ref name="марков"/> Христо Балвански остава в града, което му спасява живота.
 
Към 6 часа сутринта на 31 август вторият автомобил стоварва Александров и Протогеров на шосето за [[Мелник]] при моста на Горносушицката река. Там ги чакат войводите [[Щерю Влахов]] и [[Динчо Вретенаров]] с още двама души - [[Динчо Сугарски]] и [[Динчо Балкански]]. Двамата са четници на Алеко Василев и куриери на делегатите на [[Серски конгрес на ВМРО (1924)|Серския окръжен конгрес]]<ref>Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.172-173</ref>.