Вина (право): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Отграничения: препр към изключващи обстоятелства |
м цитат |
||
Ред 11:
Разлика има и с ''разговорното'' разбиране за вина, при което под „не съм виновен”, се има предвид неволно извършване, липса на умисъл, докато в правото отговорност се носи и за невнимателни, небрежни постъпки.
Вината се различава и от ''виновността'', разбирана като съпричастност на уличения в инкриминираното или вредоносното деяние<ref>{{cite book |title= Наказателно право на РБ. Обча част. Кн.2. |last=Ненов |first=Иван |authorlink=Иван Ненов |coauthors=Стойнов, Ал. - нова ред. |year=1992 |publisher=Софи-Р |location=София |isbn= |pages=88 |url= |accessdate=}} — извършването на приписваното престъпление основно в наказателнопроцесуалното право.</ref>.
В българската правна теория преобладава схващането за ''единство'' на вината в различните правни отрасли <ref>{{cite book |title= Научно-практически коментар към ЗАНН |last=Стоев |first=Симеон |authorlink= |coauthors= |year=1975 |publisher=Наука и изкуство |location=София |isbn= |pages=35 |url= |accessdate=}}</ref><ref>{{cite book |title= Облигационно право. Обща част |last=Калайджиев |first=Ангел |authorlink=Ангел Калайджиев |coauthors= |year=2007 |publisher=Сиби |location=София |isbn= |pages=414 |url= |accessdate=}}</ref>. Според него под вина се разбира едно и също и публичното (основно [[Наказателно право|наказателното]]) и в [[Частно право|частното]] (гражданското) право. Дефиниция за формите на вината има само в [[Наказателен кодекс|Наказателния кодекс]], приложима навсякъде. Обаче особено в гражданскоправната теория се изказват разбирания за собствено понятие за вината под влиянието на римскоправната традиция. Разликите са основно при [[непредпазливост]]та – по отношение на съдържанието, формите и на критерия за наличие на вина.
[[Вменяемост]]та е възможността на лицето да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си (чл. 31, 33 НК). Така погледнато, вменяемостта е юридическа предпоставка на вината. Съществува и друго (застъпвано основно преди) схващане, според което вменяемостта е единият елемент на вината, а другият са нейните алтернативни форми. Вменяемостта са тези предпоставки, които свързват дееца с дейнието и му го приписват като съзнателно неправомерно. Т.е. това разбиране разширява понятието за вменяемост, и това за вина, но и в неговите рамки вменяемостта се разглежда като необходима, без нея няма вина.
Законодателят посочва определени [[Изключващи обстоятелства (наказателно право)| изключващи вината обстоятелства]].
| |||