Мбира: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
допълване
допълване
Ред 8:
== Устройство ==
 
Класическата калимба се състои от масивна продълговата дъска или кръгла резонаторна кутия с отвор в долния край, върху която са разположени метални пластинки. ВсякаПри пластинкапо-простите емодели скорпусът широчинапредставлява 2плоска дъска, а при по-3сложните cmе идобавен резонатор, за какъвто обикновено се използва куха кратуна, издълбано дърво или черупка от костенурка.<ref name="цанца">{{ru икона}} [http://dpshop.ru/product_info.php?products_id=692 Калимба (мбира, цанца) мастеровая 15 язычков]</ref> Всяка пластинка е с различна дължина, която определя тона и&#768;, а ширината постепенно нараства от основата към свободния край. В долния си край пластините са натегнатистегнати с помощта на метална пръчка. В зависимост от региона и племето, броят им варира от 8 до 56. Съществуват и инструменти с дървени или бамбукови, вместо с метални пластинки. Както резонатор понякога се използва куха кратуна или черупка на костенурка. Днес често могат да бъдат намерени инструментии варианти с пластмасов резонатор.<ref name="Folk">{{ru икона}} [http://www.harps.ru/index.php?option=com_content&view=article&id=160:2010-09-14-08-11-49&catid=48:2010-05-24-12-30-12&Itemid=56 Folk Harps Russia/Мбира или калимба]</ref>
 
Съществуват калимби с различни размери - дължината на корпуса варира от 100 до 350&nbsp;mm, дължината на пластинките - от 30 до 100&nbsp;mm, а ширината им е 3-5&nbsp;mm. Звукоредът на инструмента зависи от количеството на пластинките.<ref name="цанца"/>
 
Басовата разновидност, която е със значително по-големи размери, се нарича ''[[маримбула]]''. През 2001 г. в Германия Петер Хокема създава инструмента сансула, вариант на калимбата, и патентова изобретението си. То представлява кръгъл дървен обръч, на който е опъната кожа, като в него е монтирана калимба. Звученето на новия инструмент е с много по-голяма дълбочина.<ref name="Folk"/>
 
== Начин на изпълнение ==
 
На калимба се свири с двете ръце едновременно. Звукът се възпроизвежда чрез последователно закачане и приплъзване на палците или показалците отгоре надолу. Инструментът се настройва чрез регулиране на дължината на пластинките и благодарение на това той може да бъде настроен на всяка тонална система. Най-често пластинките са настроени на някоя гама. Съседните по височина звуци се намират от двете страни на най-дългата пластина в средата на корпуса. По този начин две съседни пластинки възпроизвеждат голяма терца. [[Секунда (интервал)|Секундните интервали]] могат да бъдат извлечени само като се свири едновременно и с двете ръце, затова за калимбата по-характерно е [[консонанс]]ното звучене.<ref name="Folk"/> Инструментът се отличава с мек, топъл и продължителен звук, като обхваща диапазон от [[октава]] и половина.
 
Народните ансамбли обикновени имат не по-малко от двама изпълнители на калимба, обикновено в комбинация с един изпълнител на инструмента [[Хошо (инструмент)|хошо]]. Традиционно при шона свиренето на калимба обикновено продължава с часове и често се организира през нощта. Според легендите на племето тази музика помага да се изпадне в транс и то не само на музиканти, а и на всички присъстващи.<ref name="Folk"/>
 
Калимба преживява възраждане през втората половина на 20 век и заема своето място в поп музиката на Зимбабве. Най-известните изпълнители са ''Eufat Mujuru, Dumisani Marayre'' и ''Морис Уайт''.<ref name="Folk"/>