Отваря главното меню

Промени

 
== Фонетика ==
[[Файл:Nuevo Silibaryo Espanyol Ladino textbook Salonica 1929.jpg|дясно|мини|Учебник по ладино, Солун, 1929 г.]]
Граматиката на ладино и речниковото му ядро (около 60% от речника) са в основата си кастилски. Но фонологията на съгласните и част от речника са в някои отношения по-близо до [[галисийски език|галисийско]]-[[португалски език|португалски]] или [[каталонски език|каталонски]], отколкото до съвременния кастилски, тъй като те запазват някои средновековни ибероромански характеристики, които кастилският по-късно е загубил. Сравнете например ладинското ''aninda'' (''все още'') с поргугалското ''ainda'' (галисийското ''aínda'', астурийското ''aína'' или ''enaína'') и кастилското ''aún'', или първата съгласна на ладинските ''fija'', ''favla'' (''дъщеря'', ''говор''), португалските ''filha'', ''fala'' (галисийските ''filla'', ''fala'', [[астурски език|астурийските]] ''fía'', ''fala'', [[арагонски език|арагонските]] ''filla'', ''fabla'', каталонското ''filla''), кастилските ''hija'', ''habla''. Това варира понякога в диалектите: в ладински народни песни се срещат и ''fijo'' и ''hijo''.