Разлика между версии на „Падеж (граматика)“

редакция без резюме
Под конгруенция на дадена словоформа се разбира свойството ѝ да се съчетава с друга словоформа. Т.е. за падежна ''конгруенция'' при определяемото и определението става въпрос тогава, когато и двете са в един падеж, напр.: ''кому''? – ''вашЕЙ'' ''женОЙ'' – и двете окончания са в датив.
===Падежни форми в съвременния български език===
{| class="wikitable"
|-
! Именителен падеж !! Винителен падеж !!Дателен падеж
|-
| аз|| мене (ме)|| (на) мене (ми)
|-
| ти|| тебе (те) || (на) тебе (те)
|-
| той|| него (го)|| (на) него (му)
|-
| тя|| нея (я)|| (на) нея (й)
|-
| то|| него (го) || (на) него (му)
|-
| ние || нас (ни) || (на) нас (ни)
|-
| вие || вас (ви) || (на) вас (ви)
|-
| те || тях (ги)|| (на) тях (им)
|}
(на) тях (им)
 
Освен останалите в личните местоимения именителен, винителен и дателен падежи, в съвременния български език има остатъци от предложен (местен) падеж и звателен падеж. Това личи при обръщението - „Къде си, Иван'''е'''“, „Какво правиш, сестр'''о'''“.Окончанията звателен падеж са най-осезателни и можем да определим техните окончания
Днес известни остатъци от падежи се пазят частично при някои местоимения. В съзнанието на съвременния носител на българския език обаче те не се отчитат като падежни форми на една дума, а просто като отделни думи. Във всички останали случаи падежни форми се употребяват спорадично, обикновено със стилизираща цел, или по-рядко се дължат на диалектно влияние. В живата, разговорната реч се забелязва силна тенденция за изоставяне на противопоставянето по падежи при местоименията, като се генерализира употребата на старата именителната форма.
 
{| class="wikitable"
|-
! !! Именителен падеж !! Звателен падеж
|-
| м.р.|| -а -и (пример: баща, при обръщение тати, при имената Петър, Иван) || -е -ю (пример: учителю Петре, Иване)
|-
| ж.р.|| -а -я(сестра, при имената Мария, Герга, Ива, Иванка* || -о (пример: сестро, Марио, Герго, Иво, Иванке*)
|-
| ср.р || - || -
|}
.<small>* при повечето съществителни собствени, които са в умалителна форма окончанието в Звателен падеж е -е</small>
 
Това разграничаване на Именителен и Звателен падеж ни показва ясното проличаване на падежните остатъци на българския език.В българския си проличават остатъци и на Творителен падеж при някой наречия за начин (гърбешком, тичешком, бързешком, нощем, денем)
 
{| class="wikitable"
|-
! Единствено число Т.п. !! Множествено число Т.п.
|-
| -и (пример: гърбави, бабешки, младежки)|| -ом -ем (пример: гърбешком,нощем)
|}
 
Друг падеж останал от старобългарския е Предложния падеж.При него въпроси отговарящи на въпрос: ''-где'' ''-о ком'' ''-о чём'' и ''-куда'' се членуват за Предложен падеж (пример о библиотеке, о школе).В съвременния български език обаче се срещат остатъци от форми на местен падеж единствено число предимно в наречия от именен произход:
 
{| class="wikitable"
|-
! За време П.п !! За място П.п !! За начин П.п.
|-
| -е -и (пролети, лете, есенни, зиме)|| -о -у -е (горе, долу, ляво, дясно)|| -е (добре, зле, недобре)
|}
 
В развоя на българския език най-рано изчезват онези падежи, които още в старобългарски започват да се използват само с предлози, а именно творителният и местният.Особено след правописната реформа от 1945 година падежите изпадат официално от езика, но се запазват в някой случай. Взимайки се данните може да се изработи следната таблица за падежите на българския език.
 
{| class="wikitable"
|-
! Падеж !! Въпрос !! Местоимение !! Окончание
|-
| Именителен|| Кой?||аз, ти, той, (тя, то), ние, вие, те || м.р. -а -и ж.р. -а –я
|-
| Винителен|| Кого?, Какво?||мене (ме), тебе (те), него (го), (нея (я), него (го) нас (ни), вас (ви), тях (ги) || -а(ъ)
|-
| Дателен|| На кого? (Кому?)|| (на) мене (ми), (на) тебе (ти), (на) него (му), (на) нас (ни), (на) вас (ви), (на) тях (им)||
|-
| Творителен|| || || -ом -ем
|-
| Звателен|| Кой? || || м.р. -е -ю ж.р. -о -е
|}
 
Днес известни остатъци от падежи се пазят частично при някои местоимения. В съзнанието на съвременния носител на българския език обаче те не се отчитат като падежни форми на една дума, а просто като отделни думи. Във всички останали случаи падежни форми се употребяват спорадично, обикновено със стилизираща цел, или по-рядко се дължат на диалектно влияние. В живата, разговорната реч се забелязва силна тенденция за изоставяне на противопоставянето по падежи при местоименията, като се генерализира употребата на старата именителната форма.
 
В рамките на категорията при въпросителните, относителните, неопределителните, отрицателните и обобщителините местоимения се противопоставят три ''грамеми'' е еднородно съдържание:
а) Общата форма ( Казус генералис ) изразява липса на данни за падежни отношения. Употребената самостоятелно, на синтактично равнище, носи едновременно значенията субектност и обектност.
б) Звателната форма ( вокатив ) изразява обръщение, призив ( О. С. Ахманова ).
Остатъците от звателната форма в съвремения български език не се мислят като падежи, защото не са в парадигма с други форми за падежи. Освен това звателните форми имат много дефицити, а именно – звателна форма нямат съществителни от ср.р. , съществителни в мн.ч. , както и съществителни от м. и ж. р. за неодушевени или абстрактни същини. Звателни форми нямат и редица лични имена, по-стари като Георги, Никола, Сава или по-нови, чужди по произход като Ивет, Жанет и подобни. Българинът избягва звателни форми от типа Марийо, Яно, които усеща като груби.
 
=== Остатъщи в българските диалекти ===
В някой български диалекти има запазена падежна система с включени в нея нови падежи под въздействие на еволюцията на всеки местен говор.Така се образува диалектическия Гломеративен падеж и силни остатъци на Местен падеж (''отпреде'', ''отзаде'' вместо отпред и отзад).В някой диалекти започват да изпадат дадени букви (например Х в .Например в Мизийския диалект (особено около Шуменско) се появява предлог у (''у виро'', ''у селоту'', ''у армàну'', ''у Рỳсе'', ''у мàрта'', ''у недềл’а'', ''у вềйти дрềй'') и изчезва предлог в (във).В Хвойненския говор (ок. 2700 говорещи) пък има силни остатъци на дателен падеж (''Стойềну'', ''Петру'', ''Димитру''), а в Среднородопския и на Винителен падеж.Пиянешкият говор пък изключва употребата на Х и в повечето случай тя не се заменя с друга буква.
 
Като се съди по местните говори може да се състави следната примерна таблица (която обаче не важи за всички диалекти)
 
{| class="wikitable"
|-
! !! Именителен падеж !! Гломеративен падеж !! Дателен падеж
|-
|1 л. ед.ч.|| ас, йа (рупски говори)||мене (ме), мени (ма), мен'ъ (мъ)|| ми
|-
|2 л.ед. ч.||ти, ты (тис)|| тебе (те), теби (та), теб'ъ (тъ)|| ти
|-
|3 л. ед. ч.|| той, т'а то|| него (го)|| нему (му)
|-
|1 л. мн.ч.||ние (нийа) (мы)||нас (ни) || нам
|-
|2 л. мн.ч.|| вие (вийа)|| вас (ви|| вам
|-
|3 л. мн.ч.|| те|| т'ах (г'и)|| т'ам (им)
|}
 
==Формални показатели==
Анонимен потребител