Разлика между версии на „Схизма“

5784 байта изтрити ,  преди 15 години
редакция без резюме
'''Велика схизма''' може да се отнася за:
[[Картинка:Great_schism_1378_1417.jpg|мини|Историческа карта на Великата схизма]]
С названието '''Велика схизма''' се обозначават два големи разкола в католическата църква. Въпреки че изразът е употребяван по-често за '''[[Източно-Западна схизма|Източно-Западната схизма]]''' от [[1054]] г., така се нарича и разцеплението в католическия свят, настъпило през [[1378]] г. Тази схизма е позната още и като Западната или '''Папската схизма'''. Кризата е преодоляна през [[1414]] г., когато се провежда църковен събор в немския град [[Констанц]].
==Началото==
След смъртта на папа [[Григорий XI]], изборите за нов папа в Рим се провели в много напрегната атмосфера. От една страна повечето кардинали били французи и искали да се върнат във [[Франция]], а италианските кардинали и италианския народ искали да се избере за папа италианец и той завинаги да остане в [[Рим]].
На [[8 април]] [[1378]] г., тълпата превзела двора на сградата, където кардиналите заседавали и заплашила със саморазправа, ако не изберат за папа италианец. Под този натиск те избрали [[архиепископ]] Бари, който приел името [[Урбан VI]]. След като напуснали [[Рим]], френските кардинали, към които се присъединили 4 италианци и 1 испанец публикували изявление, с което обявили избора за недействителен и предложили на [[Урбан VI]] да се откаже от папския престол. За папа те избрали [[Климент VII]]. Урбан не се подчинил на призива на кардиналите и създал собствена кардиналска колегия. Така било сложено началото на '''Великата западна схизма''', която продължила 40 години. На страната на [[Урбан VI]] застанали [[Германия]], [[Италия]], [[Полша]], [[Скандинавия]], а поддръжници на [[Климент VII]] били [[Франция]], [[Испания]], [[Португалия]]. Сега се счита, че [[Урбан VI]] е бил законния папа, а [[Климент VII]] и неговите приемници– антипапа.
 
* [[Източно-Западна схизма]], разкол между православието и католицизма от от [[1054]] г.
==Съборът в Пиза==
* [[Папска схизма]], разкол в католическата църква от [[1378]] г.
На [[25 март]] [[1409]] г. под натиска на френския крал и другите европейски монарси в [[Пиза]] се свиква събор, който се отличавал с изключително единодушие. Идеята била събора да бъде под двете юрисдикции - на [[Ватикана|Ватиканския]] папа [[Григорий XII]] и на Авиньонския папа папа [[Бенедикт XII]], но и двамата папи не се явили на събора. Било решено да се вземат незабавни мерки за прекратяване на разкола. Съборът в [[Пиза]] избрал за папа [[Александър V]], който и председателствал, защото без неговото потвърджение, католическата църква не би приела решенията на събора за действителни. Съборът е закрит на [[7 август]] [[1409]] г. [[Александър V]] дал клетва да проведе църковна реформа с цел ограничаване на папския произвол и да регулира свикването на съборите като контрол над папите. През [[1410]] г. [[Йоан XXIII]] сменя [[Александър V]].
 
{{пояснение}}
==Решение на кризата==
През [[1414]] г. се свиква църковен събор, който се състои в малкия немски град [[Констанц]]. Целта му е да преустрои управлението на църквата. През [[1417]] г. съборът в Констанц свалил от власт [[Йоан XXIII]] и авиньонския папа [[Бенедикт XIII]]. [[Григорий XII]] вече бил абдикирал през [[1415]] г. Кардиналите избрали за папа издънка на една от най-старите фамилии в Централна [[Италия]] - кардинал Отарио Корона, който приема името [[Мартин V]] и така бил сложен край на Великата западна схизма.
 
[[Категория:История на християнството]]
[[Категория:История на Европа]]
[[Категория:История на римокатолицизма]]
 
[[ca:Cisma d'Occident]]
[[de:Abendländisches Schisma]]
[[en:Western Schism]]
[[es:Cisma de Occidente]]
[[eu:Mendebaldeko Zisma]]
[[fr:Grand Schisme d'Occident]]
[[he:הקרע המערבי]]
[[it:Scisma d'Occidente]]
[[ja:教会大分裂]]
[[nds:Grote Schisma]]
[[nl:Westers Schisma]]
[[no:Det vestlige skisma]]
[[pl:Wielka Schizma]]
[[pt:Grande Cisma do Ocidente]]
[[sv:Den stora schismen]]