Инквизиция: Разлика между версии

'''ИнквизициятаСветата инквизиция'''или, както е по-широко известна у нас като, '''Светата инквизицияИнквизицията''', (от лат. ''Inquisition'', в превод- „следствие“, „разследване“) е съществувало в миналото [[учреждение институция]] къмна Католическата църква.

Първоначално, (от началото на [[11 век]] нататък) Инквизицията, катое форма за борба с [[ерес]]ите, се осъществявапротичаща без намесата на [[Ватикан]]а. ТяВъведена е въведена от папа [[Луций III]] с [[указ декрет]]на [[папска була]] в края [[12 век]] по време на Синода във [[Верона]] през [[1184]] г. Епископалната инквизиция на Луций е създадена като децентрализиранаразсредоточена институция, ипряко подчинена директно на папата. Задачата ий се състои в това̀ е да разследва и същевременнов случай на доказана виновност, да осъжда случаите на [[ерес]]. Инквизицията като самостоятелнасамостоятелно институцияучреждение със свой административен апарат е учредена от папа [[Инокентий III]] през [[1204]] г., по време на походите срещу [[албигойци]]те, икато с нейното осъществяванесъздаване са натоварени [[Доминиканци]]те. След 1230 г. отново Инокентий III поставя инквизиторите под свойсвое дирекенпряко контролуправление. Поради тази хронология, най-раннияранният период на Инквизицията на християнската църква се нарича Средновековна инквизиция, разделена на епископална и папска. По-късно възникват структури на Инквизицията във всяко самостоятелно кралство възникват структури на Инквизицията, които също отговарят единствено пред папскияРимския престолепископ.

Правната процедура се базираосновава на [[римско право|римското право]], установено през [[1 век]]. По-късно папа [[Григорий IX]] установява ''Трибунали на вярата'' в много европейски страни т.нар. "Трибунали на вярата", които са имали за задача да разкриват, изнамиратразследват и осъждат еретиците (по смисъла на Луциевата була ''Inquisitio Haereticae Pravitatis''). Папата предава делото на Инквизицията най-вече в ръцете на монасите от ''Ордена на [[доминиканци]]те''. Основателят на ордена — Доминик де Гусман, заЗа своята преданост към папския престол и за борбата си с ересаереста основателят на ордена — Доминик де Гусман е обявен за светец. Известни са и други фанатичникрайни последователи на Инквизицията, като инквизиторът Бернардо Гуи, който всявавсявал ужас като инквизитор в много държавистрани наиз цяла Европа.

Инквизицията е бил независим от цивилнитегражданските съдилища съд, а инквизиторите са били назначавани от папата и са били отговорни единствено пред него. Съдопроизводството се водило тайно, като се използвали мъчения,. обвиненитеПонякога осъдените са осъжданипонасяли публично изгаряне на клада най-често т.нар. (акт на вярата)[[Аутодафе|изгаряне на кладаАутодафе]]. Ето защо, думата „инквизиция“ в днешния свят,(преувеличено, имайки предвид броя на осъдените), е придобила значение на мъчение, а думата „трибунал“ — на обществен съд.

Инквизицията взема най-много жертви в В[[Испания]] следИнквизицата катостава оти кралско учреждение през [[1480]] г. става и кралска институция. Обвързването на държавната и религиозната власт става по времето на обединителите на [[Испания]] [[крал]] [[Фердинанд Арагонски|Фердинанд]] и [[кралица]] [[Изабела Кастилска|Изабела]]. През първите 18 години от въвеждането ѝ са изгорени на клада над 10 хиляди души (от население над 5 милиона), в т.ч. еретици, [[евреи]] и [[мюсюлмани]], приели мнимо християнството и придобили известност с наименованията [[марани]] и [[мудехар]]и. Активна дейност тазитова институцияучреждение развива до [[1808]] г., като през този период само в [[Мадрид]] са изгорени около 32 хиляди осъдени, а други 300 хиляди са понесли други тежки наказания. Последното изгаряне на клада в тазиИспания държава става през [[1826]] г., а през [[1834]] г. Инквизицията е отменена.

С годините дейността и посокатапредметът на преследване на Трибуналите се променя. Ако през [[13 век|13]] — [[15 век]] тя е насочена към ереста като антидържавно явление и способства за стабилизиранеукрепване на кралскатакралското институцияучреждение, то през периода на [[Ренесанс]]а преследва и еретичната мисъл. През [[16 век|16]] — [[17 век]] Инквизицията есе явява едно от средствата на [[Контрареформация]]та.

През [[17 век]] тя е премахнатаотменена в [[протестантство|протестантските]] държави, а през [[18 век|18]] и [[19 век]] — и в останалите европейски страни.

През [[20 век]] функциитеделата на Инквизицията преминават към една от конгрегациите на [[Ватикан|Римската курия]]- "Конгрегация за учението на вярата".

В началото на новото хилядолетие папа [[Йоан Павел II]] поднася официално извиненията на Римокатолическата църква за извършените в миналото несправедливо изтезания и за грешнонеправомерно погубените животаживоти през периода на Инквизицията.