Филиокве: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Stanley3264 (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 13:
За голямо съжаление обаче, през 869 година незаконно избраният за константинополски патриарх Фотий (набързо въведен от светско лице в духовен сан и за пет дена издигнат до свещеник, за да може да стане патриарх под натиска на своя покровител Варвас, регентът по онова време), превръща добавката в знаме и боен вик срещу "латиняните", като, без да вникне в причините и основанията за тази стъпка (а и без да желае това), ги обвинява в лъжеучение (ерес). Това е ответен удар на нововнедрения патриарх срещу отказа на папата да признае назначаването му на мястото на несправедливо низвергнатия от регента (по-точно - принуден под натиск да се откаже от сана си) дотогавашен патриарх Игнатий, загубил патриаршеството заради своето честно служене (отказва св. причастие на регента, тъй като последният съжителствал кръвосмешително със своята снаха). Случаят е много подобен на поведението на английския крал Хенри VІІІ пет века след това, който отцепва английските християни от Рим единствено по причина на това, че папата съвсем справедливо му отказва развод със законната му съпруга, Катерина Арагонска, която кралят искал принудително да изпрати в монастир, за да се ожени за едно свое ново увлечение - Ана Болена. В случая на византийския регент Варвас обаче, последният все пак успява да изпрати жена си и дъщеря й в монастир.
Правото на папата на арбитраж, тоест да се произнесе безпристрастно по спора между Игнатий и Фотий, е било напълно законно и канонично, изхождало е от решенията на Вселенските събори и е било упражнено в отговор на молбите до папата и на двамата - единият, за да бъде възстановен в сан, а другият - за да бъде одобрен сана му. Следователно, това не е било акт на вмешателство в делата на Константинопол, а просто изпълнение от страна на папата на негово канонично задължение, резултатът от което обаче съвсем не се понравило на Фотий и той подема непримирима борба срещу него. Това негово поведение, поведение на преднамерен бунт срещу Римския епископ и Западната църква в цялост, използвайки
След като [[османци]]те сериозно застрашили Константинопол, доктриналният спор бил постепенно изгладен и се стигнало до [[Фераро-Флорентинското обединение (уния)|Фераро-Флорентинското обединение (уния)]]. В края на краищата обаче, византийците го отхвърлят със станалия нарицателен боен вик "По-добре турска чалма, отколкото папска тиара". И, естествено, точно така и става - след недълга обсада на [[обсада на Константинопол (1453)|Константинопол]] през 1453 г., градът пада в ръцете на турците, със всички тъжни последици за Византия, за подкрепилите я в разкола, и за християнския свят в неговата цялост.
| |||