Европа (спътник): Разлика между версии

Европа има съдържание, подобно на [[земеподобна планета|земеподобните планети]] и се състои предимно от силикатни[[силикат]]ни скали. Повърхностния й слой от [[вода]] е дебел около 100 km и е замръзнал в горната си част, но се счита че долните му слоеве са разтопени, формирайки обширен океан. Измерванията на [[магнитно поле|магнитното поле]] на спътника от [[Галилео (мисия)|Галилео]] показват, че то се заражда вследстие на взаимодействието на магнитното поле на Юпитер и предполага наличието на солен и подвижен океан. Европа вероятно съдържа малко метално ядро.

Повърхността на Европа е изключително гладка и на нея има само няколко местности с височина над 300 метра. Наблюдаваните тъмни линейни черти са по-скоро вследствие на различен цвят на повърхностния материал отколкото на релеф. На повръхността на спътника има само три кратера[[кратер]]а с диаметър по-голям от 5 km. Албедото на планета е измежду най-големите сред естествените спътници в [[Слънчева система|Слънчевата система]]. Тези два факта говорят, че повърхността на спътника е млада и активна — въз основа на честотата на сблъсъци с [[комета|комети]] за нея се счита, че е на не-повече от 30 милиона години.

Температурата на повърхността на спътника е 110 [[келвин|K]] на екватора[[екватор]]а и 50 K на полюсите[[полюс]]ите което прави леда на повърхността изключително твърд. Най-големите кратери на повърхността изглежда са запълени с гладък и пресен лед. За гладкия лед се предполага, че се е формирал при „пропукване“ на замръзналата повърхност под удара на комета или астероид и изтичане на вода към повърхността.

Най-голямата забележимост на повръхността са тъмните линейни черти, простиращи се по цялата дължина на спътника. За тези черти се счита, че са пукнатини в ледената кора, която плава върху течния океан намиращ се отдолу. При наблюдения от апарата Галилео беше установено, че замръзналите плочи от лед се преместват една спрямо друга по дължината на пукнатитните. Типичната пукнатина е около 20 km широка и е набраздена надлъжно и в центъра й се намира по-лек материал за който се счита, че е [[криовулканизъм|криовулканични]] изригвания на вода. Този процес е подобен на протичащия в [[подокеански хребет|подокеанските хребети]] по продължителността на които се образува нова [[кора (геология)|кора]]. Счита се, че за пукнатините на спътника са отговорни [[приливни сили|приличните сили]] на Юпитер, които причиняват огъвания на повърхността достигащи до 30 m. За сравнение океанските приливи на [[Земя (планета)|Земята]] са от порядъка на 50 cm, а земната кора не се огъва под въздействието на Луната[[Луна]]та на повече от няколко милиметра. От факта, че Европа се [[синхронно въртене|върти синхронно]] с Юпитер, би следвало всички пукнатини да формират определена мрежа, неизменяща се с времето. В реалността обаче ориентацията на пукатините се променя и за причина за това явление се счита факта, че повърхностната кора от лед плува върху разтопения океан, намиращ се между нея и кората. Сравнения между изследванията на апаратите [[Вояджър (мисия)|Вояджър]] и мисия[[Галилео (мисия)|Галилео]] показват, че ледената повърхност бавно се завърта спрямо скалното ядро на спътника с период от поне 10000 години.

Наблюдения от [[Хъбъл (телескоп)|телескопа Хъбъл]] показват, че Европа има тънка [[атмосфера на небесно тяло|атмосфера]], състояща се от [[кислород]] с налягане от 1 микро [[паскал]]. За кислорода се знае със сигурност, че не е продукт на биологична дейност като този на Земята, а вероятно се поражда вследствие разграждането на молекули вода от повърхността на спътника под въздействието на [[слънчев вятър|слънчевия вятър]] или на заредени частици от магнитното поле на Юпитер. Гравитацията на Европа успява да задържи само известно количество кислород, докато водородът[[водород]]ът, който е много по-лек, бързо напуска спътника.

Според една хипотеза в океаните под повърхността на Европа (ако те наистина съществуват) вероятно има живот, подобен на този при земните дълбоководни [[хидротермален комин|хидротермални комини]] или aнтрактическото[[Антарктика|aнтарктическото]] [[Восток (езеро)|езеро Восток]]. В момента няма доказателства, които да подкрепят тази хипотеза, но все пак се полагат усилия да се избегне всяка възможност за заразяване. Мисията на ''Галилео'' е приключена през септември 2003, като корабът е оставен да падне върху Юпитер и да се разруши при удара. Ако просто го бяха изоставили, нестерилизираният кораб би паднал в бъдещ момент върху Европа и би я заразил със земни микроорганизми. Внасянето на такива микроорганизми би било направило невъзможно да се определи дали Европа някога е имала свой собствен местен живот и би унищожило завинаги един такъв живот, ако съществува.