Християнство: Разлика между версии

Главни средства на йезуитите за утвърждаване в обществото на християнството и разширяване на своята членска маса са образованието и дипломацията. Главните насоки на йезуитската дейност са насочени към възпитанието на подрастващото поколение в християнски (естествено, католически) дух. В земен план, целта им е борба с ересите и завърждаването на католицизма. Първоначално орденът се установява в италианските държави, Португалия, Испания, наследствените владения на Хабсбургите – Австрия, Бохемия/Чехия/, Унгария, но мисионери-йезуити развиват и усилена мисионерска дейност. В дейността им понякога не отсъстват и тъмни страни - както при всяка човешка група. Почти всички държави където е разпространен католицизма йезуитите имат многобройни университети като особено внимание се обръща на богословските факултети. Резултатите им са отлични. Нравствената, интелектуалната и академичната подготовка в йезуитските училища и университети и до днес се смята за едно от най-високите постижения в областта на образованието.

В търсене на средсства за отпор срещу бързо разпространяващия се протестантизъм е свикан църковен събор. Подготовката на събора отнема 10 години и бива открит през 1545 г.в северноиталианският град Тренто, намиращ се по онова време в германската империя. Той е известен като Тридентския събор. Продължава 18 години. На този събор чрез католицизмът ясно определя своето становище спрямо протестантството. Съборът приключва през 12.1563 г., а през 01.1564 г. папа Пий IV утвърждава решенията му, запазвайки за папския престол изключителното право на техните тълкувания. Първенството на папата е признато за неприкосновено, а църквата е обявена за стояща над държавата. По тази причина Франция не признае събора, а испанския крал, швейцарските католически кантони и князете от католическата част на германската империя да публикуват декретите на събора със закъснение и уговорки. През целия период на идейна борба на католици и протестанти активно участва и държавно политическия елит на Европа. В началото на 50-те години на XVI век към борбата между протестантските и католическите князе на Германия се влючва и френския крал Хенрих II на страната на протестантите. Войната е между Франция и протестантските князе и Карл V и католическите князе. През 1553 г. е сключен религиозен мир в Аусбург, който от една страна разделя Германия на две, също така утвърждава няколко основни принципа. Всеки княз определя религията на своите поданици. На княза се признава правото да назначава висши църковни длъжности, както и в органите на църковната власт – консисторги*, където има църковни и светски лица. Протестантските консисторги са подчинени на княжеската власт и са съставна част от княжеската администрация. Със сключването на религиозния мир утвърждаващ фактическото разделяне на империята, Карл V се отрича от престола, Австрийските владения, Чехия и част от Унгария, заедно с короната на Свещената Римска империя биват поставени под короната на неговия брат Фердинанд I, а Испания, Холандия и италианските владения към неговия син Филип II. Главна политическа сила на контрареформацията са Хабсбургите - испанските през XVI век, австрийските през XVII-ти. След 1555 г. Филип II използва силата на своята империя и международните съюзи, както и подкрепата на католиците в отделните страни, предприемайки настъпление срещу протестантите в цяла Европа. Неуспешни остават опитите му да разруши най–силаната протестантска държава в Европа – Английската монархия. До началото на XVII век католицизмът се утвърждава, а в някои германски кралства и възстановява своите позиции. Като активен проводник на контрареформацията в Германия се утвърждава Баварското херцогство. През 1608 г.се създава протестантски съюз, а през 1609 г. – Католическата лига, начело с Бавария, подкрепена от австрийските хабсбурги, папата и Испания. По този начин Германия се превръща в поле на активно противоборство между двете политико – религиозни групировки.

 

През [[16 век]] от католицизма се отделят [[протестантство|протестантите]], а по-късно [[Англиканска църква|Англиканската църква]].