Отваря главното меню

Промени

14 912 bytes added ,  преди 7 години
редакция без резюме
{{редактирам}}
{{Световно културно наследство
|Име = Библос
== Местоположение ==
Библос се е намирал в центъра, и бил сърцето на древен Ханаан, т.е. Финикия. След [[битка при Кадеш|битката при Кадеш]]; нашествието на т.нар. [[морски народи]] към [[древен Египет]]; и последвалия [[Изход (Библия)|Изход]], Библос /ведно с Финикия/ се сдобил по силата на историческите обстоятелства със свобода за собствени начинания и предприятия. Южната част от древен Ханаан била завоювана от "избрания народ", като според древнитенай-старите писания от текстовете залегнали в Стария завет, древните [[ханаанци]] били изтикани към [[Тир (град)|Тир]] и северно от него. Тези редактирани писания, предвид общоналожилата се [[документална хипотеза]], и съвременните археологически разкрития на територията на Израел и Палестина, все повече се подлагат на ревизия - в смисъл, че не е имало подобни жестоки и брутални военни действия като описаните в [[книга на Исус Навин|книгата на Исус Навин]], а целия исторически процес по "сливане" между израилтяни и ханаанци преминал по-скоро "гладко" (ср. [[амореи]] и [[арамеи]]).<ref>[http://liternet.bg/publish2/mkirova/mezhdu.htm МЕЖДУ ИСТИНАТА И ЦЯЛАТА ИСТИНА: БИБЛИЯТА КАТО ИСТОРИЯ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ; Археология и история; археологията срещу историята на библейския свят.]</ref>
 
Следствие от тези събития, се оформила територията позната в античността като [[Сирофиникия]], която започвала северно от Тир и собствено - северно от Библос, а античният град бил своеобразно "сърце" и център на антична Финикия (Сирофиникия - в разлика от другата [[либофиникийци|Либофиникия]]).
== История ==
Библос е измежду най-старите непрекъснато населени градове в целия свят. Първите заселвания датират по време на неолитния период - 7000 години пр.н.е. В третото хилядолетие пр.н.е., Библос е едно от най-важните [[Средиземно море|средиземноморски]] [[пристанище|пристанища]].
 
=== Древна история <ref>{{cite book |last= |first= |authorlink= |title= Хронологична енциклопедия на света, том II, Велико Търново, стр. 239 - Сирия, Финикия и Палестина |year= 1991 |publisher= ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X}}</ref> ===
Още през 3-то хилядолетие пр.н.е. Библос влиза в тесни търговски отношения с Древен Египет. В края на 3-то хилядолетие пр.н.е. градът се намира под икономическото и политическо влияние на [[Старо царство|Старото царство]]. Библос е благоустроено селище, обградено и защитено от каменна стена, с достатъчно широки улици за времето си, позволяващи свободното движение и разминаване по тях на волски коли и колесници. Търговският оборот на Библос е насочен към [[Долен Египет]]. Градът снабдява селищата по делтата на Нил с [[кедър|кедрова дървесина]] и смоли предназначени за балсамирането на трупове - известните египетски мумии. От Древен Египет се е доставяла в Библос главно керамика.
 
Известните за историята владетели на древен Библос управлявали под финикийските си имена, но носели египетски титли, като за изписването им си служели с [[египетски йероглифи]].
 
В края на 3-то хилядолетие пр.н.е. Библос преживява упадък, явно във връзка с настъпилия първи преходен период в историята на Древен Египет. Запазили са се сведения за пожар от този период, следствие на който е опожарен и разрушен храмът на «Владетелката на Бибъл».
 
В началото на 2-хилядолетие пр.н.е., явно отново във връзка с древноегипетската история и разцвета на [[Средно царство|Средното царство]], Бибъл се превръща в типичният [[град-държава]] от края на древността и началото на античността - подобно на ранните такива в [[Долна Месопотамия]]. От това време са открити богати гробници, принадлежали на владетелите на града. Египетското влияние върху Библос се засилва, като в периода 20-18 век пр.н.е. е и формално включен в границите на древноегипетската държава. Владетелите на града се считат номинално за египетски наместници. Сред развалините на Библос са открити съдове с имената на фараоните [[Аменемхет III]] и [[Аменемхет IV]].
 
В унисон с Библос, са и останалите значими финикийски центрове от това време - Угарит, Сидон и Тир, които също се намират под египетското господство на Средното царство. Нещо повече - западносемитски градове-държави същоствуват и по това време и във вътрешността на [[Древна Сирия]] още от 28/24 век пр.н.е. - [[Алалах]] и [[Ебла]]. През 2-то хилядолетие пр.н.е., по време на разцвета на Средното царство, Библос установява активни търговски контакти с района на [[Егея]] - с [[Древна Гърция]], [[Древна Тракия]] ([[Абдера]]) и със [[Западноанатолийска цивилизация|западноанатолийските цивилизации]], като според "бащата на историята" [[Херодот]], остров [[Тасос]] дължи своето име на сина на финикийския цар [[Агинор]], като финикийците имали свой /търговски/ фортпост и на остров [[Самотраки]], дори на [[Лемнос]] и [[Имброс]] (виж и [[кабири]]).
 
==== Владетели на Библос ====
{{Основна|Владетели на финикийските градове-държави}}
* неизвестни царе (от около 2800 − 1810 г. пр.н.е.)
* 1. Абишему I (около 1810 г. пр.н.е.)
* 2. Яапашему Аби I (около 1792 г. пр.н.е.)
* 3. Яакинлу
* 4. Яантинаму, син на Яакинлу
* 5. Абишему II
* 6. Яапашему Аби II
* 7. Еглиа
* 8. Рибади (около 1400 − 1380 г. пр.н.е.)
* 9. Илирабих (около 1350 г. пр.н.е.)
* неизвестни царе (около 1350 − 1130 г. пр.н.е.)
* 10. Закарбаал (около 1130 г. пр.н.е.)
* 11. [[Ахирам]] (около 1000 г. пр.н.е.)
* 12. Итобаал
* 13. Абибаал
* 14. Ихимилки
* 15. Елибаал
* 16. Шиптибаал (около 740 г. пр.н.е.)
* 17. Уримилки (около 700 г. пр.н.е.)
* 18. Милкиашапа (около 660 г. пр.н.е.)
* 19. Ихумилки (около 640 г. пр.н.е.)
* 20. Ихарбаал
* 21. Ихумилки (около 550 г. пр.н.е.)
* [[Ахемениди|ахеменидска]] власт (558 — 332 г. пр.н.е.) по време на която управители като наместници на централната власт:
* 22. Елбаал (около 360 г. пр.н.е.)
* 23. Ацбаал (около 340 г. пр.н.е.)
* 24. Адармелек (около 331 г. пр.н.е.)
* 25. Енил
* насетне завладяне от [[Александър Велики]] (от 331 г. пр.н.е.) - виж [[елинизъм]]
 
=== Антична история ===
{{Основна|Финикийска колонизация}}
Владетелите на Библос по времето на [[Ново царство|Новото царство]], използвали [[древноегипетски език|древноегипетския език]] за [[официален език|официален]]. През XVIII век пр.н.е., с началото на управлението на XIII-та династия (вкл. XIV-та династия ) в Древен Египт, и с разпадането на тази страна на двете и&#768; части - Долен и [[Горен Египет]], египетското влияние в [[Източно Средиземноморие|Източното Средиземноморие]] отслабва. По това време владетелите на Библос, лишени от предходния сан на [[номарх]]и, встъпват в [[международни отношения]] с трети страни като царе.
 
По времето на т.нар. втори преходен период в историята на Древен Египет, объркаността сред египтяните е пълна и непозната от историята им - още от възникването на Старото царство. Древен Египет е завладян от [[хиксоси]]те (наречени от [[Менетон]] - "господари на пастирите"), чието племенно ядро на конгломерата са [[амореи]]те и [[ханаанци]]те. След прогонването на хиксосите от [[Яхмос I]], в края на 2-то хилядолетие пр.н.е. отношенията между Библос и Древен Египет са фактически равноправни. От древноегипетската повест «Пътешествието на Унуамон», датирана от XI век пр.н.е. (по времето на XXI-та династия), узнаваме, че владетелят на Бибъл принудил египетския посланник да чака за аудиенция в продължение на 29 дни, след което поискал неимоверно висока цена за дървения материал, с който Египет искал да се сдобие.
 
Фараоните от XXII-та династия [[Шешонк I]] и [[Осоркон II]] са последните при които Древен Египет упражнява контрол върху Библос, след което цяла северна Финикия, ведно с [[Израилско царство|Израилското царство]], попадат последователно под властта на [[Асирия]] и [[Вавилония]]. След края на халдейски Вавилон, всички финикийски градове признават хегеманията на ахеменидския шах [[Кир Велики]].
 
През 333 г. пр.н.е. във Финикия нахлува армията на [[Александър Велики]]. Библос ведно със Сидон, мирно се предават на новите зовеватели - за разлика от Тир. По времето на [[диадохи]]те, изпърво властта над града е по традиция от древността при египетските [[Птолемеи]], след което около 200 г. пр.н.е., след [[битка при Зама|битката при Зама]], преминава в сирийските [[Селевкиди]].
 
В 64 г. пр.н.е. Библос е присъединен към владенията на [[Римска република|Римската република]]. Последният тиран на града, известен под името Кинир, е публично екзекутиран от [[Помпей Велики]].
 
== Писменост ==
Както е известно, първата позвукова писмена система е [[финикийска писменост|финикийската]], която традиционно се свързва с този град. Не случайно, името на най-значимата книга в човешката история, и въобще за общочовешката цивилизация, се свързва с древния Библос. В Библос за разкрити древни надписи, съставени на т.нар. сричкова «линейна писменост» ([[протобибълска писменост]]). В писанията има около 100 знака. Тази писменост е значително модифицирана и усъвършенствана спрямо акадския клинопис и египетските йероглифи. Протобибълската писменост се използва през 2-то хилядолетие пр.н.е. и все още не е дешифрирана. Тя е без аналог в древния свят. Дешифровката и&#768; се затруднява и от обстоятелството, че разкритите текстове са все още малко на брой.
 
== Право ==
За бибълското право малко се знае, единственото предположително сигурно е, че то не се различава от това на останалите финикийски градове-държави, които си живеели по правилата на [[сидонско право|сидонското обичайно право]]. Те били познати и се спазвали и в Либофиникийските градове, както и в [[пунически Картаген]]. Бибълци си живеели {{цитат|по обичая на сидонците спокойно, сигурно и весело, наслаждавайки се на богатствата си.|}} <ref>{{cite book |last= |first= |authorlink= |title= Римска история, стр. 137 - Картаген |year= 2005 |publisher= Прозорец, ISBN 9547334220}}</ref>
 
== Оценки ==
Според [[Теодор Момзен|авторът]] на "Римска история", за културата на Финикия и в частност за тази на Библос като най-значимия и&#768; център, {{цитат|не може да се твърди, че азбуката или някое друго от онези гениални достижения на човешкия дух собствено им принадлежат; каквото достига чрез тях до елините като религиозна или научна мисъл, е по-скоро семе, случайно пренесено от птици, отколкото посев, засят от земеделец.|}} <ref>{{cite book |last= |first= |authorlink= |title= Римска история, стр. 136 - Картаген |year= 2005 |publisher= Прозорец, ISBN 9547334220}}</ref>
 
== Източници ==
 
== Литература ==
* Библос // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: В 86 томах (82 т. и 4 доп.). — СПб., 1890—1907
* ''Byblos through the ages'', Nina Jidéjian, Dar al-Machreq, Beyrouth, 1968
* ''Je m'appelle Byblos'', Jean-Pierre Thiollet, H & D, Paris, 2005. ISBN 2 914 266 04 9
 
{{Ливан-мъниче}}
 
[[Категория:Градове в Ливан]]
[[Категория:Финикийски градове и колонии]]
[[Категория:Археологически обекти]]
[[Категория:Библеистика]]
 
[[am:ጌባል]]
26 986

редакции