Уикипедия

Християнство: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 144:
{{авторски права}}
 
Промените в геополитическия обхват и силата на военните действия в Европа през XVI – XVII век са обвързани с две определени причини като едната е Реформацията, свързана с еднапредприетата протестна акция на католическия монах Мартин Лутер през 1517 г.на Мартин Лутер, католическикойто монах, койторешително се обявява срещу индулгенциитецърковните индулгенции. Изказването на Мартин Лутер с 95 тезиса срещу индулгенцията утвърждава основната му идея на Мартин Лутер, че духовенството и църквата не се явяват посредник между човека и Бога - нещо, между впрочем, което християнската църква никога не е твърдяла. Основният принцип на тезисите на Мартин Лутер, е че човек достига спасението на душата си не чрез църквата и нейните обреди, а с помощта на вярата , дадена от Бог, което е било винаги вярването на Църквата, от момента на нейното създаване. Освен това Мартин Лутер утвърждава тезата, че светският живот и съществуващият в света обществен ред са най–важните страни на християнската вяра. С това той утвърждава общия стремеж на бюргерството да се освободи от политическата и идеологическата сила на папската църква и да бъде засилен авторитетът и значението на светските учреждения и светската държава. Независимо от различните гледни точки по отношение на мястото и ролята на църквата, привържениците на реформатаРеформата се обединяват около няколко основни принципа: първият е, че реформатаРеформата отхвърля, че между човека и Бога може да има посредник и централеносновен принцип на новите религиозни доктрини на реформацията става учението за непосредствената връзка между човек и Бог. Другият принцип е свързан с признаването на Свещеното писание – Библията, за единствен авторитет в областта на истината на вярата. С него се отхвърля авторитетът на т.нар. свещено предание / решенията на римските папи, писанията на Светите отци на Църквата и решенията на църковните събори/.

Четири години по – късно Мартин Лутер и последователите му са отлъчени от Католическата църква като отцепници (еретици). Но Реформата епродължава да се явява заплаха за католичеството в границите на империята на Карл V. Той се опитва да я спре на свикания през 1521 г. Вормски Райхстаг. На него е извиканпризован Мартин Лутер, икъдето от негому себива поискваотправено изискване да се откаже от учениетосвоето сиучение. Той не се съгласява и търси подкрепа за своята позиция не в обществото, а в германските князе, начело със саксонският курфюрст Фридрих.
На Вормския Райхстаг се издава указ, предписващ ареста на Лутер, изгарянето на произведенията му и отнемането имотите на последователитенеговите мупоследователи. Лутер е спасен от саксонския курфюрст. Следва протестно движение на т.нар. протестанти през 1529 г., които остро реагират остро на издаденият от Карл V акт за преустановяване на секуляризацията /присвояване на църковни и манастирски земи от светските владетели/. Това е своеобразен поврат в действията и идеологията на Лутер, тъй като те виждат смисъла на своята борба не толкова ссрещу католическата догматика, колкото в това да приспособи църквата към интересите на князете. В съзвучие с това е предаденото през 1530 г.на императора по време на райхстага в Аусбург от близкия съратник на Лутер – Филип Меланхтон, т.нар. Аугсбургското вероизповедание , в което се излагат тезите на лутеранството. Основен принцип е , че князът, а не папата се явява глава на църквата. Също така, в него се утвърждава обредната страна на лутеранското движение. Обредността е създадена в духа на бюргерското искане за евтина църква. ОтУнищожени седемтеса тайнствапет оставатот тайнсвата, като са оставени само две – тайнството на кръщенето и пречистването. Също така се, премахва се външната пищност на католическия обряд, а също -както светите образи и мощите. Самият факт, че в своето учение Лутер възстановява църквата и църковната организация е сериозно отстъпление от неговия основен принцип за пряка връзка между човека и Бога. В Англия се осъществява т.нар. кралска реформа, същността на която е, че кралят подчинява в цялата страна малко изменената църковна организация. Този процес обхваща освен Англия и германските княжества и скандинавските страни. Главните резултати на реформацията са свързани с факта, че се преодолява духовната диктатура на католическата църква, чиято светска власт отслабва в резултат на извършената секуляризация на нейните владения. В протестнанството църквата се превръща в оръжие на държавната власт, укрепващо нейните позиции. Реално погледнато църквите в тези държави играят ролята на национална църква.
Контрареформацията е съставна част от общодържавно – църковнатацърковният реакцияотпор на новите процеси и явления в социално политическия, църковно – религиозния и културен живот в редица европейски общества. Най – голям размах контрареформацията придобива в тези страни и области, където протестантските тенденции в обществото не могат да се преборят с изконнитеизконното местни вярвания - католическотокатолическо християнство. В борбата си с Реформацията, Контрареформацията използва разнообразни средства като религиозни ордени – инквизицията, цензурата, дейността и постановленията на Тридентския събор. Особено важна роля в това отношение изиграва религиозният орден на Обществото на Исуса, създаден през 1540 г.с папска була. Създател на този орден е баскът-испанец Игнасио де Лейола, който в книгата си “Духовни упражнения” излага организационно програмните принципи на своя орден. Орденът е известен още като йезуитски. Започва своята дейност още през 1534 г. и поддържа много тесни връзки с папата. Основно правило на ордена е желязната дисциплина и безусловно подчинение на заповедите на висшестоящите.
Главни средства на йезуитите за опазване и утвърждаване в обществото на християнствотокатолическото християнство, както за и разширяване на своята членска маса са образованието и дипломацията. Главните насоки на йезуитската дейност са насочени към възпитанието на подрастващото поколение в християнскиизконен (естествено,католически католически)християнски дух. В земен план, целта им е борба с ересите и завърждаването на католицизма. Първоначално орденът се установява в италианските държави, Португалия, Испания, наследствените владения на Хабсбургите – Австрия, Бохемия/Чехия/, Унгария, но мисионери-йезуити развиват и усилена мисионерска дейност. В дейността им понякога не отсъстват и тъмни страни - както при всяка човешка група. Почти всички държави където е разпространен католицизмакатолицизмът йезуитите иматса открили многобройни училища и университети като особено внимание се обръща на богословските факултети. Резултатите им са отлични. Нравствената, интелектуалната и академичната подготовка в йезуитските училища и университети и до днес се смята за едно от най-високите постижения в областта на образованието.
В търсене на средсства за отпор срещу бързо разпространяващия се протестантизъм е свикан църковен събор. Подготовката на събора отнема 10 години и бива открит през 1545 г.в северноиталианският град Тренто, намиращ се по онова време в германската империя. Той е известен като Тридентския събор. Продължава 18 години. На този събор чрез католицизмът ясно определя своето становище спрямо протестантството. Съборът приключва през 12.1563 г., а през 01.1564 г. папа Пий IV утвърждава решенията му, запазвайки за папския престол изключителното право на техните тълкувания. Първенството на папата е признато за неприкосновено, а църквата е обявена за стояща над държавата. По тази причина Франция не признае събора, а испанския крал, швейцарските католически кантони и князете от католическата част на германската империя да публикуват декретите на събора със закъснение и уговорки. През целия период на идейна борба на католици и протестанти активно участва и държавно политическия елит на Европа. В началото на 50-те години на XVI век към борбата между протестантските и католическите князе на Германия се влючва и френския крал Хенрих II на страната на протестантите. Войната е между Франция и протестантските князе и Карл V и католическите князе. През 1553 г. е сключен религиозен мир в Аусбург, който от една страна разделя Германия на две, също така утвърждава няколко основни принципа. Всеки княз определя религията на своите поданици. На княза се признава правото да назначава висши църковни длъжности, както и в органите на църковната власт – консисторги*, където има църковни и светски лица. Протестантските консисторги са подчинени на княжеската власт и са съставна част от княжеската администрация. Със сключването на религиозния мир утвърждаващ фактическото разделяне на империята, Карл V се отрича от престола, Австрийските владения, Чехия и част от Унгария, заедно с короната на Свещената Римска империя биват поставени под короната на неговия брат Фердинанд I, а Испания, Холандия и италианските владения към неговия син Филип II. Главна политическа сила на контрареформацията са Хабсбургите - испанските през XVI век, австрийските през XVII-ти. След 1555 г. Филип II използва силата на своята империя и международните съюзи, както и подкрепата на католиците в отделните страни, предприемайки настъпление срещу протестантите в цяла Европа. Неуспешни остават опитите му да разруши най–силаната протестантска държава в Европа – Английската монархия. До началото на XVII век католицизмът се утвърждава, а в някои германски кралства и възстановява своите позиции. Като активен проводник на контрареформацията в Германия се утвърждава Баварското херцогство. През 1608 г.се създава протестантски съюз, а през 1609 г. – Католическата лига, начело с Бавария, подкрепена от австрийските хабсбурги, папата и Испания. По този начин Германия се превръща в поле на активно противоборство между двете политико – религиозни групировки.
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Християнство“.