Разлика между версии на „Герман“

форматиране: 9x дълго тире, 3x интервали, 2x заглавие, А|АБ (ползвайки Advisor.js)
(форматиране: 9x дълго тире, 3x интервали, 2x заглавие, А|АБ (ползвайки Advisor.js))
| площ = 16,788
}}
'''Герман''' е село в Западна [[България]]. То се намира в район „[[Панчарево (район)|Панчарево]]“ на [[Столична община]], [[Област София]]. Намира се на югоизток и с разстояние 12км. от центъраСофия, на градразстояние София12 km.
 
== Произход на името ==
Смята се, че името Герман идва от [[тракийски език|тракийската дума]] "герма", която означава "топъл извор", по топлите извори, намиращи се на юг от селото. Паралелни имена можем да намерим и в други части на Западна България, като римското име на Сапарева баня - — Германея, и името на река Джерман.
 
Друга хипотеза е, че селището е кръстено на името на [[езичество|езическо]] божество, което усмирявало природните бури и стихии. Неговото име също било Герман. Има и обичай запазен и до днес наречен "германе", който е свързан с измолването на дъжд от небето. Песента, която се пее, е следната:
 
== География ==
Село Герман е разположено на десния бряг на р. Искър, там където реката напуска дефилето при с. Панчарево и навлиза в Софийското поле. То отстои на 13 км югоизточно от центъра на София и на 4 км източно от ж.к. "Младост". Землището му граничи на изток с това на с. Горни Лозен, на запад с р. Искър и землището на Горубляне, на юг с Панчаревското езеро и землищата на селата Кокаляне и Панчарево и на север - — с Цариградско шосе и [[Врана_(дворец)|царския дворец "Враня"]] /Чифлик Чардаклия/.
 
Землището е дълго от север към юг около 8 км и широко от изток към запад около 4 км.
Първата част от землището - — северната част, с площ около 9 хил. декара е равна, с черноземна и глинесто-песъчлива плодородна почва. Там са нивите, ливадите, овощните и зеленчуковите градини на селото.
Втората част - — средната, е хълмиста с много долове, поляни, пасбища, ниви и ливади.
Третата част на землището - — южната, е планинска и е покрита с дъбови, букови, габърови и лескови гори. Из нея има много горски ливади и пасища.
 
Землището е разделено на много местности. Имената им са следните:
Село Герман има продълговата форма, къщите му са разположени от двете страни на главната улица "Патриарх Герман", която при изхода от селото пресича околовръстния път, минава през м. "Царска Кория" и "Ливагето" и се съединява с Цариградско шосе.
 
Герман има три махали:
 
Горна ма'ала: В нея се намират сградите на 84 ОУ "Васил Левски, църквата "Св. Никола Летни", читалището "Иван Рилски" и сградата на кметството
[[Image:GermanskiManastir2.jpg|thumb|[[Германски манастир]]]]
[[Германски манастир|Германският манастир]] е най-старият манастир в Софийската Света гора, строен е през [[10 век]], и носи името на българския светец [[Иван Рилски]].
Легендата разказва, че Иван Рилски ожаднял докато минавал през [[Лозенска планина|Лозенската планина]]. Затова се спрял да си отдъхне, погледнал към небето и се помолил за вода. Желанието му се изпълнило и изпод земята бликнала вода. Така се родил животворният извор, намиращ се в двора на светата обител.
 
Пътят до манастира е доста дълъг, затова много хора отиващи там се отбиват да поседнат под сянката на манастирската лоза. Също както изворчето, така и лозницата си има своя легенда, свързана с големия български поет [[Елин Пелин]], творил под нейната сянка. Тук, в Германския манастир, се е родила неговата всеизвестна творба "[[Под манастирската лоза]]".
 
Но разбира се ролята на светата обител в историята на България не свършва тук. [[Ктитор|Ктитори]]и на манастира са били цар [[Фердинанд I]] и цар [[Борис III]]. В черквата на манастира, ден преди [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] са били осветени бойните знамена, с които българската армия тръгва на бой срещу сърбите. И както свидетелстват старите ръкописи, нито едно знаме не е попаднало във вражески ръце.
 
== Редовни събития ==
* [[24 май]] - събор в село Герман
 
== Местен диалект ==
Говорът на хората от с. Герман е спадал към западните български говори и с точност към Шопския/ Софийския - "Ъ" говор", като към днешна дата повечето от жиетелите говорят стандартен български език!
 
*Немой да окаш! - Недей да викаш!
*Чидем у градо! - Ще ходя в града!
*Цетата сядоа мачката - — Кучетата нападнаха котката
*Он сака да прерипне дуваро - — Той иска да прескочи оградата
*Ората че зинат връз них - — Хората ще викнат срещу тях
*Разшетари низсело возсело - — Скита по селото
*Арни ли сте? - Добре ли сте?
*Оти си наврел кошулята на опако? - Защо си си облякъл ризата на обратно?