Свети Сава (дружество): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 4:
Организатор на дружеството е [[Светомир Николаевич]], професор по обща история и литература във Великата школа в Белград. Първата среща на дружеството е на 24 август/6 септември 1886 година във залата на Великата школа и на нея освен Николаевич присъстват [[Стеван Владислав Качански]], [[Милан Миличевич]], [[Срета Стойкович]], [[Любомир Ковачевич]], [[Панта Сречкович]], [[Коста Шуменкович]], [[Милойко Веселинович]], [[Милош Милоевич]], протосингел [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиан]] и други.<ref>[http://www.sveti-sava.org.rs/content.php?id=7&task=istorijat Друшто Свети Сава]</ref>
 
Дружеството организира в Сърбия специални училища за деца от Македония и развива пропагандна дейност сред македонските гурбетчии в Сърбия. Само три години по-късно, негово ръководно тяло става отделение при Министерството на външните работи. Изпълнители на дейността на този държавн орган са сръбските консулства в Османската империя. Министерството на външните работи в Белград увеличава значително размера на финансовите средства, предназначени за нуждите на пропагандата в Македония. В резултат на това [[сърби]]те започват да открият училища и да основат религиозно-просветни сдружения в Скопски[[Косовски вилает|Косовския]] и [[Битолски вилает|Битолския вилает]].
 
Пропагандата е толкова силва, че след един от поредните ученически бунтове в [[Солунска гимназия|Солунската гимназия]], в резултат на неумелата училищна политика на Българската екзархия една група от 34-ма ученици, произхождащи главно от бедни семейства от Македония, приемат предложението на сръбските емисари да отидат и да учат безплатно на разноските на дружество „Свети Сава” в Белград. Сред тях били [[Дамян Груев]], [[Димитър Мирчев]], [[Никола Наумов]], [[Христо Попкоцев]], [[Петър Попарсов]], [[Никола Дейков]], [[Коста Шахов]] др. През есента на 1888 г. те се озовали в Белград. Македонските българчета първоначално завършили гимназиалното си образование, а след това, отново на сметка на дружеството, постъпили да следват във [[Белградски университет|Великата школа]] в Белград. Сръбската пропаганда все пак не успяла да ги пречупи и през 1890 г. почти цялата група напуска Великата школа и постъпва във [[СУ|Висшето училище]] в София. Но преди да напуснат на 1 февруари 1890 г., те отправят адрес до Сръбския парламент за причините, поради които напускат Белград: {{цитат|„В дъното на душата ни е жално, че точно ние сме тези, които сме допуснали една дълбока грешка против истината и правдата, въпреки че други биха могли да направят това, без да им се наложи като вид пристрастност. За нас като цяло, които сме най-наясно, знаем кои сме, какво сме и най-добре знаем коя е нашата майка, отколкото другите мислят, че знаят това по-добре от нас. Сега вече сте разбрали, че става дума за самите нас, които сме се подписали по-долу, и за нашата родина Македония. На всеки е известно, че тази земя е населена в мнозинството си от славяни, и то българи. Между другото от известно време сръбското официално мнение така се ангажира с посръбчването на македонците, че тази тема стана истинска страст на сръбските журналисти, държавници и научни дейци, както и на обикновените хора. Не слушайки научните авторитети от целия свят, те искат насила да уверят целия свят, че в Македония живеят чисти и истински сърби.”|}}