Разведряване: Разлика между версии

Периодът се характеризира с подписването на договори като [[САЛТ]] 1 и [[САЛТ]] 2, както и Споразумението от Хелзинки. По отношение ролята на разведряването в процеса на постигане на мир, има известен дебат между историците. Въпреки това, то представлява първият опит в периода на [[Студената война]], когато [[САЩ]] и [[СССР]] работят заедно за намаляване на международното напрежение, причинено от концепцията за взаимното гарантирано унищожение. Първите Преговори за ограничение на стратегическото въоръжение ([[САЛТ]] 1) довеждат до споразумение между двете страни за временно прекратяване на производството на ядрени оръжия и ракети. Това е първата стъпка към разрешаване на един от най-важните въпроси, възпиращи всякакъв вид отношения между СССР и САЩ. Двете суперсили се споразумяват също да изградят директна [[Гореща линия]] между Вашингтон и Москва, известна като ‘червеният телефон’, даваща възможност за бързо взаимодействие между двете страни при спешност. Договорът САЛТ 2 от късните 1970, продължава да работи по целите на САЛТ 1, осигурявайки и за в бъдеще намаляване на въоръжението от страна на СССР и САЩ. Заключителният акт от Хелзинки, в който СССР обещават свободни избори в Европа, е значителна отстъпка от страна на Съветския съюз за гарантиране на мир.

Разведряването приключва след съветската интервенция в Афганистан, която води до американския бойкот на Олимпийските игри в Москва 1980г1980 г. С избирането на [[Роналд Рейгън]] за президент през 1980г1980 г., чрез кампания основана на анти-разведряване, се бележи края на периода на разведряването и връщане към военните действия от Студената война.

Силите на [[НАТО]] и Варшавският пакт имат сериозни причини да се стремят към намаляване на напрежението. [[Леонид Брежнев]] и другите от съветското управлението считат, че икономическата тежест от надпреварата в ядреното въоръжаване е неоснователна. Американската икономика също е във финансово затруднение, след като [[Виетнамската война]] изцежда средствата на правителството по същото време, когато и [[Линдън Джонсън]] (донякъде и [[Ричард Никсън]]) се опитва да засили ролята на социалната държава.

Влошените отношения с [[Народна Република Китай]], водещ до [[Китайско-съветски конфликт]], причинява значителни грижи на Съветския съюз. От управлението имат опасения, че Китайско-Американския Алианс е срещу тях и считат за необходимо да подобрят отношенията си със САЩ. Разведряването в отношенията с Китай вече е ‘размразило’ американските възгледи за [[комунизма]].

Най-ясната проява на разведряване е серията от срещи между лидерите на двете суперсили и договорите, които се подписват. Малко по-рано през 1960те, преди периода на разведряване, Договора за частична забрана на опитите с ядрени оръжия бива подписан на 05 Август 1963 г. По-късно през същото десетилетие, [[Договора за неразпространение на ядрените оръжия]] и Договора за употреба на ядрено оръжие в космоса са двете основни стъпки към разведряването. Въпреки това, тяхната роля е предимно за ограничаване на амбициите на трети страни, които биха заплашили двете суперсили. Безспорно най-значимото събитие преди подписването на споразуменията е изграждането на [[Гореща линия]] ‘червеният телефон’ (директна връзка между [[Кремъл]] и [[Белия дом]]) на 20.06.1963 г. Това създава доверие между двете страни и инициатива за процеса на разведряване.

Най-важните договори се съставят едва при администрацията на [[Никсън]] след 1969г1969 г. Политическият консултативен комитет на [[Варшавския договор]], изпраща предложение до Запада, призовавайки за среща по ‘сигурността и сътрудничеството в Европа’. Западът се съгласява и започват преговорите за действително намаляване на ядрените възможности на двете суперсили. Това води до подписването на [[САЛТ]] 1 през 1972. Неговата цел е ограничаване ядрения арсенал на всяка от страните, макар скоро да са преустановени след разработването на ракетите с разнопосочен обсег. Същата година на подписването на [[САЛТ]] 1, са сключени и Конвенцията за биологично оръжие и Договорът за антибалистични ракети. През 1972г1972 г. започват и преговорите за [[САЛТ]] 2.

По време на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа от 1975г, се изготвят ХелзинскитеХелзинкските споразумения, които представляват редица договори по въпроси от икономика, политика и човешки права. Инициативата е на [[СССР]], включваща 35 страни от Европа.<ref>Lapennal, Ivo. Human Rights: Soviet Theory and Practice, Helsinki and International Law. Eastern Press (1977), p. 1.</ref> Сред дискутираните теми е и тази за нарушаването на човешките права в СССР. Съветската Конституция пряко нарушава Всеобщата декларацията за правата на човека на [[ООН]], като това става причина за ясното разделение между САЩ и СССР.<ref name="Lapenna14">Lapennal. ''Human Rights, p. 14-15.</ref> Администрацията на [[Картър]] подкрепя групи в защита на човешките права в Съветския съюз, при което [[Леонид Брежнев]] обвинява САЩ във вмешателство във вътрешните дела на други страни.<ref name="Lapenna14"/> Това провокира засилена дискусия дали е редна намесата на други страни при нарушаване на права в дадена държава. Основните разногласия във философията на демократичната и еднопартийната държава не позволяват съвместяване на този въпрос. СССР пристъпва към отбрана на своите вътрешни политики по човешките права, като напада американската подкрепа на страни като [[ЮАР]] и [[Чили]], известни със сериозните нарушения на правата на човека.<ref name="Lapenna14"/>

[[Image:Leonid Brezhnev and Richard Nixon talks in 1973.png|left|thumb|[[Леонид Брежнев]] (ляво) и [[Ричард Никсън]] (дясно) по време на посещението на Брежнев във Вашингтон юни 1973г1973&nbsp;г.; това е сред най-забележителните събития през разведряването.]]

През юли същата година, Пробният проект Аполо-Союз става първата интернационална космическа мисия, в която американски астронавти и двама руски космонавти, провеждат съвместни експерименти. Тази мисия е предхождана от 5 години политически преговори и техническо сътрудничество, включително размяна на съветски и американски инженери между космическите центрове на двете страни.

През периода на разведряване значително се засилват и търговските отношения между блоковете. Главно големи количество зърно, които се изпращат от Запад към СССР всяка година, подпомагащо излизане от провала на колхозния строй, съветската колективизирана агрикултура.

По същото време, [[Поправката Джаксън-Ваник]] направена в закона от [[Джералд Форд]] на 3 януари 1975г1975&nbsp;г., след неанонимен вот на двете камери на Щатския Конгрес, е проектирана с цел ливъридж на търговските отношения между СССР и САЩ, прави САЩ зависима от подобряване на човешките права в Съветския съюз и в частност позволяване на т.нар. руски ‘[[отказници]]’ да емигрират. Добавя се и клауза към приза Статут на най-облагодетелствана страна, в която се казва, че никоя страна, отказваща емиграция, не би могла да бъде наградена. Това предвижда Джаксън чрез метод на идеологизирано съдържание в разведряването, свързващо геополитика и човешки права.<ref>Хенри Кисинджър, "Дипломацията"</ref>

Със затопляне на преките отношения, напрежението между суперсилите във връзка със страните от [[Третия свят]] се увеличава. Държавите, участващи в конфликтите в [[Южна Азия]] и [[Близкия Изток]] през 1973г1973&nbsp;г., биват подкрепяни чрез дипломатически и военни средства от съответните блокове. В [[Латинска Америка]], САЩ продължават да блокират всякакви леви прояви в региона, като подкрепят десните военни преврати. През по-голямата част от ранното разведряване, Виетнамската война продължава да бушува. Никой от блоковете не се доверява на другия напълно, а потенциалът за ядрена война е постоянен. Всяка страна продължава да прицелва хиляди ядрени бойни глави на върха на междуконтинентални балистични ракети към градовете от двата блока, да поддържа подводници с ядрено оръжие на дълги разстояние в океаните, да държи хиляди самолети натоварени с ядрено оръжие в бойна готовност и да охранява постоянно границите в [[Корея]] и Европа със мащабни сухопътни сили. Усилията в шпионирането стават висш приоритет, разузнавателни сателити, дезертиране и измерителните сигнали са опити за спечелване на стратегическо предимство.

Съветското нахлуване в [[Афганистан]], което е с цел да ограничи съюзническите режими, води до сериозни критики на Запад и бойкот на Олимпиадата през 1980г в Москва. [[Джими Картър]] увеличава американския бюджет за отбрана и започва да финансира президента на [[Пакистан]] генерал [[Зия Ул Хак]], който в замяна ще субсидира анти-съветските муджахидински бойци в региона.

На изборите за президент през 1980г1980&nbsp;г. се избира [[Роналд Рейгън]], въз основа на кампанията му, противопоставящата се на направените отстъпки през периода на разведряване. Преговорите за [[САЛТ]] 2 са изоставени.

* [[Доктрина Брежнев]]

[[Категория:Външна политика на СССР]]