За времето на съществуване на съюза се разграничават три основни периода, като първият е от създаването му до края на 1822 г., а вториявторият - от началото на 1823 г. до 30-те години на 19 век, след което съюзасъюзът е възкрасенвъзкресен под нова по-мека форма през 40-те години на 19 век, но революциите в Европа от 1848/49 г. с {{източник|[[Комунистически манифест|Комунистическия манифест]]}} и последвалата ги Кримска война по повод източния въпрос ликвидират съюза.
След Веронския конгрес настъпва отслабване на силата на решенията на конгреса в [[международни отношения|международните отношения]], тъй като на власт в Англия идва правителство с [[премиер-министър]] [[Джордж Канинг]]. То променя курса на британската [[външна политика]] към противодействие на решенията на Свещения съюз в съгласие с [[концепция]]та на английската островна и морска [[политика на блестяща изолация]].
Третият период се характеризира с нови опити за възстановяване на международния форум, изразили се в сключването на т.нар. [[Мюнхенгрецки споразумения]] по отношение на [[гръцка война за независимост|гръцката война за независимост]]. СъвместнияСъвместният опит за ново привличане на Британия в съюза завършва с подписването на т.нар. [[Лондонско споразумение]] от 1840 г. Избухналите революции през 1848/49 г. разклащат устоите на европейския и международен ред, но [[Кримска война|Кримската война]] бележи и формалния край и разпад на съюза, след като постепенно многонародностната Австрийска империя започва да подкрепя британската политика в Европа. [[Парижки мирен договор|ПарижкияПарижкият мирен договор]] от 1856 г. променя статуквото, но последвалата я [[френскоФренско-пруска война]] с [[обединение на Германия]] отново възстановяват предходното статукво посредством [[Съюз на тримата императори|Съюза на тримата императори]], което възстановено предходно статукво е официализирано от/на [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]].
