'''Конникът''' ({{lang-la|Eques}}) е представител на социална прослойка в [[Древен Рим]], наречена '''Конническо съсловие'''.
Първоначално конниците са римски граждани, които могат да си позволят да имат кон и да служат в [[кавалерия]]та. По-късно за приемането в съсловието на конниците е необходимо [[имущество]] от най-малко 400 000 [[сестерция|сестерции]].
По времето на Римската република, конниците са заможната средна класа, като в устройството на римското общество заемат мястото между [[Плебеи|плебса]] и [[патриций|патрициите]]. В центурианското събрание, конническото съсловие ({{lang-la|ordo equester}}) образува 18 центурии, които имат право да гласуват първи.<ref>Педро Барсело и колектив. ''История на древните общества''. Университетско издателство „Климент Охридски“. София. 1992 г. стр. 201 <br>(превод на [[Дионисий Халикарнаски]]. кн. VII. ''За състава и начина на гласуване на центуриатните комиции'')</ref> Повечето конници са едри и средни поземлени собственици, предприемачи или банкери. По време на война, те са осигурявали кавалерията и офицерите на римската армия.