Разлика между версии на „Джеймс IV (Шотландия)“

редакция без резюме
м (r2.7.1) (Робот Добавяне: ko:제임스 4세)
Джеймс IV e син на крал [[Джеймс III (Шотландия)|Джеймс III]] и на датската принцеса [[Маргарет Датска|Маргарет]]. През [[1488]] г. петнадесетгодишният Джеймс оглавява бунта на недоволните барони от южната част на страната срещу управлението на баща си. Старият крал е убит от войските на сина си в битката при Саучибърн на [[11 юни]] [[1488]] г., след което шотландският престол е зает от бунтовния син на краля, коронован на [[24 юли]] в Скоун като крал под името Джеймс IV.
 
След възцаряването на Джеймс IV всички висши постове в администрацията са заети от лидери на метежа срещу Джеймс III — предимно представители на клановете Хепбърн и Юм. Канцлер на страната става Колин Кемпбъл, първи граф Аргайл. Съсредоточаването на властта в ръцете на тесен олигархичен кръг аристократи в лицето на няколко клана предизвиква недоволството на другите участници в метежа срещу покойния крал от [[1488]] г., които не получават полагащите им се от това облаги. Поради това през [[1489]] г. избухва въстание начело с граф Ленъкс, което, въпреки че е потуенопотушено от кралските войски, предизвиква краха на олигархическото управление и допускането до властта на по-широк кръг от аристокрацията. През [[1491]] г. Джеймс IV се освобождава от опеката на магнатите, което поставя началото на нова система на кралската власт в страната, основаваща се на силна и авторитарна власт на монарха, който търси опора в широките слоеве на дворянството.
==Вътрешна политика==
Установяването на силно централизирана кралска властв Шотландия среща пречка в лицето на полунезависимите планински кланове в западната част на страната и на Хебридските острови. Джеймс IV, който по сведения на съвременници владее свободно келтски език и поощрява келтската култура, не след дълго започва последователна политика за ограничаване независимостта на келтските райони в страната. През [[1493]] г. последният лорд на Островите се отрича от властта си под натиска на Джеймс IV и предава на шотландския крал обширните владения на хебридската корона. Джеймс IV предприема няколко похода срещу келтските кланове на запад. В резултат келтските вождове полагат клетва за вярност към краля, построени са множество крепости за кралските гарнизони, непокорните лидери са екзекутирани, а на островите е изпратен шериф и кралски бирници, келтските вождове започнали да отговарят пред краля за престъпления, извършени от членове на техните кланове. Политиката на краля естествено среща съпротива от страна на някои местни келтски водачи. През 1499-1501 г. Джеймс IV поверява грижата за реда във високите части на Шотландия на графовете Аргайл и Хентли. От това се възползват някои келтски вождове, които през [[1501]] г. освобождават последния потомък на лордовете на Островите Доналд Дъф, който в последните 20 години е затворник на граф Аргайл. Бягството на Дъф бележи началото на мощно келтско въстание, обхванало Хебридите и северозападните части на страната. С цената намного усилия, кралската флота и артилерия успява да унищожи главните пунктове на съпротива едва през [[1504]] г., но окончателен край на въстанието е сложен през [[1506]] г. след като Доналд Дъф отново е заловен. Потушаването на келтското въстание от [[1501]]-[[1506]] г. не решава окончателно келтския проблем. Вълненията сред келстките кланове продължават, а графовете Аргайл и Хентли започват да играят все по-важна роля в управлението на страната, на което се дължи временното отслабване на кралската власт в началото на 16 в.
Анонимен потребител