Отваря главното меню

Промени

400 байта изтрити ,  преди 7 години
 
=== Древна история ===
Още през 3-то хилядолетие пр.н.е. Библос влиза в тесни търговски отношения с Древен Египет. В края на 3-то хилядолетие пр.н.е. градът се намира под икономическото и политическо влияние на [[Старо царство|Старото царство]]. {{източник|Библос е благоустроено селище, обградено и защитено от каменна стена, с достатъчно широки улици за времето си, позволяващи свободното движение и разминаване по тях на волски коли и колесници.}} Търговският оборот на Библос е насочен към [[Долен Египет]]. Градът снабдява селищата по делтата на Нил с [[кедър|кедрова дървесина]] и смоли предназначени за балсамирането на трупове - известните египетски мумии. От Древен Египет се е доставяла в Библос главно керамика.
 
{{източник|Известните за историята владетели на древен Библос управлявали под финикийските си имена, но носели египетски титли, като за изписването им си служели с [[египетски йероглифи]].}}
 
В края на 3-то хилядолетие пр.н.е. Библос преживява упадък, явно във връзка с настъпилия първи преходен период в историята на Древен Египет. {{източник|Запазили са се сведения за пожар от този период, следствие на който е опожарен и разрушен храмът на «Владетелката на Бибъл».}}
 
{{източник|В началото на 2-хилядолетие пр.н.е., явно отново във връзка с древноегипетската история и разцвета на [[Средно царство|Средното царство]], Бибъл се превръща в типичният [[град-държава]] от края на древността и началото на античността - подобно на ранните такива в [[Долна Месопотамия]].}} От това време са открити богати гробници, принадлежали на владетелите на града. {{източник|Египетското влияние върху Библос се засилва, като в периода 20-18 век пр.н.е. е и формално включен в границите на древноегипетската държава. Владетелите на града се считат номинално за египетски наместници}}. Сред развалините на Библос са открити съдове с имената на фараоните [[Аменемхет III]] и [[Аменемхет IV]].
 
В унисон с Библос, са и останалите значими финикийски центрове от това време - Угарит, Сидон и Тир, които също се намират под египетското господство на Средното царство. Нещо повече - западносемитски градове-държави същоствуват и по това време и във вътрешността на [[Древна Сирия]] още от 28/24 век пр.н.е. - [[Алалах]] и [[Ебла]]. {{източник|През 2-то хилядолетие пр.н.е., по време на разцвета на Средното царство, Библос установява активни търговски контакти с района на [[Егея]] - с [[Древна Гърция]], [[Древна Тракия]] ([[Абдера]]) и със [[Западноанатолийска цивилизация|западноанатолийските цивилизации]], като според "бащата на историята" [[Херодот]], остров [[Тасос]] дължи своето име на сина на финикийския цар [[Агинор]], като финикийците имали свой /търговски/ фортпост и на остров [[Самотраки]], дори на [[Лемнос]] и [[Имброс]] (виж и [[кабири]]).}}
 
==== Владетели на Библос ====
=== Антична история ===
{{Основна|Финикийска колонизация}}
{{източник|Владетелите на Библос по времето на [[Ново царство|Новото царство]], използвали [[древноегипетски език|древноегипетския език]] за [[официален език|официален]].}} През XVIII век пр.н.е., с началото на управлението на XIII-та династия (вкл. XIV-та династия ) в Древен Египт, и с разпадането на тази страна на двете ѝ части - Долен и [[Горен Египет]], египетското влияние в [[Източно Средиземноморие|Източното Средиземноморие]] отслабва. По това време владетелите на Библос, {{източник|лишени от предходния сан на [[номарх]]и,}} встъпват в [[международни отношения]] с трети страни като царе.
 
По времето на т.нар. втори преходен период в историята на Древен Египет, объркаността сред египтяните е пълна и непозната от историята им - още от възникването на Старото царство. Древен Египет е завладян от [[хиксоси]]те (наречени от [[Манетон]] - "господари на пастирите"), {{източник|чието племенно ядро на конгломерата са [[амореи]]те и [[ханаанци]]те.}} След прогонването на хиксосите от [[Яхмос I]], в края на 2-то хилядолетие пр.н.е. отношенията между Библос и Древен Египет са фактически равноправни. {{източник|От древноегипетската повест «Пътешествието на Унуамон», датирана от XI век пр.н.е. (по времето на XXI-та династия), узнаваме, че владетелят на Бибъл принудил египетския посланник да чака за аудиенция в продължение на 29 дни, след което поискал неимоверно висока цена за дървения материал, с който Египет искал да се сдобие.}}
 
Фараоните от XXII-та династия [[Шешонк I]] и [[Осоркон II]] са последните, при които Древен Египет упражнява контрол върху Библос, след което цяла северна Финикия, ведно с [[Израилско царство|Израилското царство]], попадат последователно под властта на [[Асирия]] и [[Вавилония]]. След края на халдейски Вавилон, всички финикийски градове признават хегеманията на ахеменидския шах [[Кир Велики]].
 
През 333 г. пр.н.е. във Финикия нахлува армията на [[Александър Велики]]. За разлика от Тир Библос, веднокакто съси Сидон, мирно се предаватпредава на новите зовеватели - за разлика от Тир. По времето на [[диадохи]]те, изпървопървоначално властта над града е по традиция от древността при египетските [[Птолемеи]], след което около 200 г. пр.н.е., след [[битка при Зама|битката при Зама]], преминава в сирийските [[Селевкиди]].
 
В 64 г. пр.н.е. Библос е присъединен към владенията на [[Римска република|Римската република]]. Последният тиран на града, известен под името Кинир, е публично екзекутиран от [[Помпей Велики]].