Теория: Разлика между версии

Теория„Теория“ в [[наука]]та есе нарича математическо и/или логическо '''обяснение''' или '''описание''' на набор от събития или природни явления, или техен модел. В този смисъл „теория“ се нарича такава [[хипотеза]], която е потвърдена или установена чрез наблюдение или [[експеримент]]иране и приета като изложение на известни факти; изложение на нещо, смятано за основен закон, принцип или причина за познато или наблюдавано явление.<ref name="Докинс-2011">{{cite book |last1=Докинс |first1=Ричард |title=Най-великото шоу на Земята. Доказателства за еволюцията. |year=2011 |publisher=ИнфоДАР |isbn=9789547614949 |chapter= }}</ref> Една теория е в състояние да предсказва[[Прогноза|прогнозира]] бъдещи събития или наблюдения от същия род и да бъде подложена на тестове посредством експерименти, илив пъкследствие фалшифициранана чрезкоето емпиричнода наблюдениебъде потвърдена или опровергана ([[Фалсифицируемост|фалсифицирана]]). Оттук следва, че за хората, занимаващи се с наука, понятията "теория"„теория“ и "факт"„факт“ не са непременно противопоставени. Теорията в науката сее основавахипотеза, напотвърдена от [[факт]]и, за разлика от [[лаик|фактилаическия]] смисъл на думата.

Наличието на необяснени [[явление|явления]] показва, че определена научна теория не дава задоволителен модел, с който да се обясниобяснят или предвидипредвидят точно тези последствия. Така например, [[вълна|вълновата]] теория за същността на светлината не обяснява [[фотоелектричен ефект|фотоелектричния]] ефект, въпреки, че успешно предвижда резултатите от експеримента с двете цепнатини (показващ [[дифракция]]та на светлината). По-късни теории, основаващи се на [[квантова механика|квантовата механика]], дават подходящи моделни обяснения и на двете явления.

[[Логическа грешка]] е да се твърди, че след като дадено явление е непредвидимо по настоящата научна теория, то по-добра теория не може да бъде формулирана, която да обясни въпросното явление. Ако се предложи като обяснение свръхестественото действие на Бог, то в този случай става въпрос за аргумент от типа [[Бог на белите полета]] (в познанието).

От друга страна, логически неправилно е да се приема, че след като една теория обяснява всички познати явления, тя задължително е вярна. Фактът, че не са известни факти, които да са в противовес на дадена теория, не е само по себе си доказателство за верността на теорията (както сочи [[Карл Попър]]). Съществува винаги възможността да съществува някакво все още необяснено явление, което да не се вписва в теорията. Така например, няма нито едно известно явление, което да противоречи на [[Теория на Големия взрив|теорията на Големия взрив]]. Това по никакъв начин не е окончателно доказателство, че произходът на Вселената е резултат на Големия взрив.

Често [[научна общност|научната общност]] е подложена на критика. УченитеОбичайно на практика често такаучените се изразяват и постъпват така, сякаш една теория (в случая -напр. на Големия взрив) е окончателно вярна. В подкрепа на учените обаче идва чистата практичност -— въпреки, че от чиста логическа гледна точка, допускането за вярност е грешно, то е абсолютно непрактично (ако не и невъзможно) да се планират експерименти или да се прави оценка на данни, при отсъствие на каквито и да е било допускания. Науката се нуждае от някакъв набор от [[парадигма|фундаментални допускания]], на които да стъпи, за да се развива.