Повелително наклонение: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Lasurius (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Lasurius (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Повелителното наклонение''' е [[Граматика|граматическо]] [[наклонение]], изразяващо пряко нареждане или изискване от страна на говорещото лице ([[подлог]]а). Примерии: кажи, кажете, нека кажат.Повелителното наклонение е заповед.
 
{{Шаблон:Граматически категории на глаголите в българския език}}
[[Категория:Глагол]]
{{мъниче}}
 
[[ar:فعل أمر]]
[[cs:Imperativ]]
[[da:Imperativ]]
[[de:Imperativ (Modus)]]
[[en:Imperative mood]]
[[eo:Imperativo]]
[[es:Modo imperativo]]
[[et:Käskiv kõneviis]]
[[fa:وجه امری]]
[[fi:Imperatiivi]]
[[fr:Impératif (grammaire)]]
[[gl:Imperativo]]
[[he:ציווי]]
[[hr:Imperativ]]
[[hu:Felszólító mód]]
[[id:Modus imperatif]]
[[io:Imperativo]]
[[is:Boðháttur]]
[[it:Imperativo]]
[[ja:命令法]]
[[ko:명령법]]
[[la:Imperativus]]
[[lb:Imperativ]]
[[nl:Gebiedende wijs]]
[[nn:Imperativ]]
[[no:Imperativ]]
[[pfl:Imberadiw]]
[[pl:Tryb rozkazujący]]
[[pt:Modo imperativo]]
[[ro:Imperativ]]
[[ru:Повелительное наклонение]]
[[sh:Imperativ]]
[[sr:Императив]]
[[sv:Imperativ]]
[[wa:Kimandeu (codjowaedjes)]]
[[zh:祈使語氣]]
 
 
Line 55 ⟶ 14:
Те са само за 2 л. ед. и мн.ч. (вземи, вземете). Простите форми се образуват от сегашната основа на глагола с помощта на специален форматив – й за 2л. ед.ч. и – ете за 2л. мн.ч. Това е валидно за глаголи от 1-во и 2-ро спрежение, а тези от 3-то образуват простите си императивни форми с – й, - йте, които се прибавят към основнага гласна – а (слушай, слушайте).
Когато повелителните форми са образувани с формативите – й, - ете, ударението задължително пада именно върху този форматив.
Малък брой глаголи от 2-ро спрежение могат да образуват форми за повелително наклонение по два начина: ''утроя – утрой, постройте – построете, издойте – издоете'' (Пашов).
Като изключение няколко глагола образуват повелителните си форми по особен начин. Например повелителната форма на глагола “дам”''дам'' е “дай”''дай'', “дайте”''дайте'', но за глагола “ям”''ям'' е “яж”''яж'', “яжте”''яжте'', а от “видя”''видя''“виж”''виж'', “вижте”''вижте''.
Изключение от общите правила правят и повелителните форми: от ''държа – дръж, дръжте; от вляза – влез, влезте; от изляза – излез, излезте; от донес – донеси, донесете; от занес – занеси, занесете,'' но в книжовния език има и пълни форми – ''донеси, занеси''.
Съществуват малко на брой глаголи, които не могат да образуват императив – такива са “мога” и “умея”.
Спомагателният глагол “съм” има повелителна форма “бъда”, “бъди”, “бъдете”. – Пример – Бъди все така красива.
Line 63 ⟶ 22:
=== Сложни (аналитични) форми ===
 
Те се образуват от формите за сегашно време, към които се прибавят подбудителните частици: “да”''да, “нека”нека, “неканека да”да (да мисли, нека мисли, нека да мисли)''. Тези сложни форми означават редица разновидности на иреално, нефактивно действие.
За разлика от простите, сложни форми има за всички лица и числа. Следователно може да се отправи подбуда към всяко лице, включително и към себе си или към лице, което не участва в разговора.
 
Line 69 ⟶ 28:
=== Отрицателни повелителни форми. Императивът образува отрицателни форми по следните начини: ===
 
- С отрицателна частица “не”''не“нене кради”кради''
- С отрицателноглаголните форми “недей”''недей, “недейте”недейте“недейнедей да говориш повече”повече, “недейтенедейте да викате”викате''
- С думата “стига”''стига'' – в този случай спрегаемият глагол изразява числото, тъй като “стига”''стига'' не се мени по число. – “Стига''Стига сте ми пречили”пречили.''
- С думата “недей”''недей'' плюс сегашно време, като двете форми се свързват с частицата “да”''да“НедейНедей да спиш”спиш''
 
 
Глаголите от свършен вид не образуват отрицателни повелителни форми. Не може да се каже “не''не седни”седни, “нене разкажи”разкажи, “нене премести”премести'' (Пашов).
 
Частици за подсилване на подбудителни изречения, съдържащи императивни форми са: “де”''де, “че”че, “хайде”хайде : “седниседни де”де; “хайдехайде млъкни”млъкни.''