Ден на труда и на международната работническа солидарност: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
MerlIwBot (беседа | приноси)
махам твърдения без източник
Ред 4:
|image = 1maj2006soc.dem.sthlm.jpg
|imagesize = 320px
|caption = [[:en:SwedishШведска Socialсоциалдемократическа Democratic Partyпартия|Шведската социалдемократическа партия]] на демонстрация на Първи май в [[Стокхолм]], [[Швеция]] през 2006. Партията доминира шведската политика почти един век. [[Шведска профсъюзна конфедерация|Дворецът на профсъюзите]] в Стокхолм се вижда в дъното на снимката.
|official_name = Ден на труда и на международната работническа солидарност
|nickname =
Ред 22:
 
==История на празника==
Историята на празника се свързва с международното социалистическоработническото движение {{източник}} през [[19 век]] и работническите протести за зачитане на елементарните социални права. Началото се поставя на [[1 май]] [[1886]] година в [[Съединени американски щати|САЩ]], когато профсъюзите провеждат мащабна национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. След тридневни протести в [[Чикаго]] полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, раняват около 200 души и убиват поне четирима <ref>{{en икона}} [http://www.bbc.co.uk/dna/h2g2/A627662 Как Първи май става ден на работещите.] ББС (от 4 октомври 2001, проверено на 2 май 2008).</ref>. На [[4 май]] по време на последвалия протест срещу полицейското насилие сред полицията е хвърлена бомба, при която загива един полицай и шестима са ранени. Набързо са осъдени и екзекутирани седем анархисти, впоследствие оправдани като невинни.
 
През [[1889]] учредителният конгрес на [[Втория интернационал]], проведен в [[Париж]], призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго. През 1904 година Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава "всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за световен мир." Тъй като най-ефективният начин за демонстрации е стачката, конгресът решава, че е "задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците."