Кирил Кадийски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{сорткат| -> {{СОРТКАТ: |
м неслучайно |
||
Ред 18:
[[Картинка:K.Kadiiski Montmartre.jpg|thumb|250px|Тържествена церемония по избирането на К. Кадийски за член на международната академия „Монмартър“]]
Кадийски е нестандартен автор.<ref>{{fr икона}} [http://zhekov.pero-publishing.com/eng/images/stories/pdf/LIC/Bake-anketa-FR.pdf Stephane Baquey, La situation de dissidence du poète, traducteur et éditeur Kiril Kadiiski]</ref> Литературният критик Светлозар Жеков, автор на обемиста анкета<ref>{{bg икона}} [http://zhekov.pero-publishing.com/index.php?option=com_mycontent&task=view&id=30&Itemid=30 Светлозар Жеков. Кирил Кадийски. Литературна анкета]</ref> с поета, казва за него: „Кирил Кадийски, един голям български творец, без да е получил и до днес подобаващо официално признание за творчеството си у нас, още преди години беше приет в лоното на големите световни поети на ХХ век – във френската академия „Маларме“. Нейният председател [[Жан Оризе]] пише за Кадийски: „За мен той е най-значимият поет от своето поколение в България.
Поезията на Кирил Кадийски е така самобитна, че трудно се определя мястото му в [[Българска поезия|българската поетическа традиция]]. От една страна той е продължител на предметното начало в поезията, чийто най ярък представител е [[Атанас Далчев]]. От друга – в поезията му се долавя отчетливо драматизмът на [[Пейо Яворов]], свързан повече със [[символизъм|символизма]]. От трета – се усеща влиянието и на големия лирик – [[Димчо Дебелянов]]. Литературният критик [[Георги Цанков]] пише за Кадийски: „Един външно успокоен Яворов, повярвал в надеждата на изгрева, един драматизиран и динамизиран Далчев, един поосвободен от мекотата на усещанията Дебелянов – всички те присъствуват като вечни спътници в безспорно оригиналната творческа индивидуалност на Кадийски“<ref>"От всекидневното към вечното. Българската и чуждестранната критика за творчеството на Кирил Кадийски", Балкани, 2007, стр. 57"</ref>. Но към това следва да се добави и необичайната за българската поетическа традиция [[метафора|метафорична]] стихия. Някои критици свързват образното изобилие в творчеството на Кадийски с [[имажинизъм|имажинизма]]<ref>"От всекидневното към вечното. Българската и чуждестранната критика за творчеството на Кирил Кадийски", Балкани, 2007, стр. 127"</ref>, но корените на истинската му страст към метафората могат да се потърсят в [[български фолклор|българския фолклор]] и в стихотворенията на [[Христо Ботев]]. Самобитността му като творец е подчертана и от Жан Оризе: „Не познавам подобен поетически почерк в съвременния литературен процес“<ref>{{fr икона}} [http://www.cherche-midi.com/FR/catalogue/fichelivre.asp?id=1177 Jean Orizet, Le Cherche midi/catalogue]</ref>… Списание „Нувел обсерватьор” нарежда Кирил Кадийски сред най-значителните съвременни поети<ref>{{fr икона}} [http://hebdo.nouvelobs.com/hebdo/parution/p1908/articles/a44348.html Mira Fary, Les cinq Saisons et autres poèmes, Le Nouvel Observateur - 2001/05]</ref>.
| |||