Джеймс V: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 27:
'''Джеймс V Стюарт''' ({{lang-en|James V}}, {{lang-la|Jakobus V, Яков V}}, {{lang-gd|Séamus V, Шеймъс V, IPA:[ˈʃeɪməs]}}, [[10 април]] [[1512]] — [[14 декември]] [[1542]]) е крал на [[Шотландия]] от [[1513]] г. до смъртта си.
 
Джеймс V е роден на [[10 април]] [[1512]] г. в двореца Линлитгоу, близо до [[Единбург]], Шотландия. Син е на шотландския крал [[Джеймс IV (Шотландия)|Джеймс IV]] и на английската принцеса [[Маргарет Тюдор]], която е сестра на английския крал [[Хенри VIII]]. Наследява престола на [[9 септември]] [[1513]] г., след като баща му е убит в битка срещу англичаните при Флудън Филд. По това време Джеймс V е на година и седем месеца. Коронован е на [[21 септември]] [[1513]] в кралската капела в Стърлинг. От името на малолетния крал като негов регент започва да управлява майка му [[Маргарет Тюдор]]. Английският произход на Маргарет и вторият йѝ брак с Арчибалд Дъглас, граф Ангас, от 1514 г. настройват много от шотландските благородници срещу кралицата майка. В резултат през 1515 г. регентскиярегентският пост преминава в ръцете на херцога на Олбани Джон Стюарт. Регентството на Джон Стюарт се характеризира с последователна профренска ориентация на външната политика на страната и сравнително спокойнотатаспокойната вътрешна обстановка. Държавническият талант и личният авторитет на херцога му позволяват да балансира между двете основни противопоставящи се аристократични групировки, оглавявани съответно от графовете Ангъс и графовте Аран.
 
Към началото на 20-те години в Шотландия се наблюдава засилване на проанглийските настроения. През 1521 г. е издадена книгата ''Велика Британия'' на Джон Мейджър, който пръв в историята на обществената мисъл в Шотландия изразява идеята за преимуществата от една англо-шотландска уния и от създаването на единна британска държава. Проанглийските настроения обричат на крах двата опита на Олбани за военна интервенция на английска територия през 1522-1523 г., когато шотландските дворяни просто отказват да участват във войната. През 1524 г. граф Олбани е отстранен от регентския пост и официално е прокламирано началото на самостоятелното управление на Джеймс V, властта фактически преминава в ръцете на граф Ангъс, който държи младия крал заключен в замъка в Единбург. Повечето аристократи обаче отказват да подкрепят Ангъс и през 1526 г. срещу властта му избухва въстание начело с граф Ленъкс, който е убит. Едва през 1528 г. с помощта на майка си Джеймс V успява да избяга от плена на Ангъс. Около Джеймс V бързо се обединяват повечето дворяни, което принуждава Ангъс да избяга от страната.
==Вътрешна политика==
Към 1528 г. финансовото състояние на Шотлания е плачевно: огромните разходи на Олбани за подкрепата на Франция, издръжката на кралския двор, неефективното уравлениеуправление на Ангъс и разстройването на данъчните постъпления от кралкия домен почти изпразват хазната. Основен поблемпроблем в управлението на страната става попълването на бюджета. Джеймс V, който се отличава от предшествениците си със своята безскрупулност и алчност, вижда три начина за решаване на проблема — брак за богата съпруга, богатството на църквата и конфискациите.
{{Стюарти (Шотландия)}}
Благодарение на посредничеството на Олбани и като компенсация за неосъществения брак с Екатерина Медичи, папа Климент VII позволява на Джеймс V да удържа от шотландската църква ежегоден данък от 10 хил. лири стерлинги. Тези средства трябвало да бъдат използвани за учредяването на нова върховна съдебна палата.
 
По време на управлението на Джеймс V в Шотландия започва да прониква протестантството. За да съхрани добрите отношения с Рим и да продължи да се ползва с богатствата на църквата, Джеймс V започва преследване на протестантите. По времето на Джеймс V в Шотландия са запалени огньовете на Инквизицията. Най-известният протестант, станал жертва на тези преследвания, е Патрик Хамилтън — ученик на [[Мартин Лутер]]. вВ същотот време няма данни Джеймс V да предприема каквито и да е мерки, за да изкорени пороците в шотландската църква и да повиши престижа йѝ. Напротив, пълното подчинение на цървкатацърквата пред кралската власт е използвано за получаване на допълнителни доходи чрез продажбата на висши църковни длъжности. Показателен е и фактът, че шест нзаконнинезаконни деца на краля са назначени начело на шестте най-богати шотландски абатства.
===Кралят бедняк===
Политиката на Джеймс V спрямо шотландската аристокрация се отличава с несвойствена за шотландските монарси суровост. Всички лица, съпричастни с управлението на граф Ангъс по време на непълнолетието на краля, са осъдени или екзекутирани. На няколко пъти Джеймс V предприема походи срещу непокорните барони от пограничните райони. В планинските райони на Шотландия кралят, противно на традиционната за предшествениците му политика на тясно сътрудничество с графовете Аргайл и Хентли, търси сближение с вождовете на най-влиятелните келтски кланове. Граф Аргайл е обвинен от краля в умишлено поддържане на безпорядък в тези райони и е отстранен от участието в управлението на западните части на страната. През 1540 г. кралят организира поход из [[Оркнейски острови|Оркнейските]] и [[Хебридските острови]], по време на който подчинява много келтски водачи и взима заложници.
 
Важно място в управлението на Джеймс V имат грижите за обезпечаването на правопорядъка и безопасноттабезопасността в Шотландия. По негово време рязко се увеличваувеличава ефективността на шотландската съдебна система. Въпреки това злоупоттребатазлоупотребата с нейните прерогативи не престава, доказателство за което са множеството обвинения в заговор срещу краля, придружени със смъртни присъди и конфискации на земи. Нуждата от допълнителни средства довежда до практиките на аристократите да се налагат редовни контрибуции под заплахата от конфискации на земите им и редовна продажба кралски помилвания. Това естествено предизвикват недоволството на аристократите. От 1532 нейни представители фактически престават да участват в кралския съвет и в други органи на властта. Към края на управлението на Джеймс V най-близкото обкръжение на краля се състои главно от представители на духовенството и на дребните земевладелци. Благодарение на своята политика, поощряваща по-ниските слоеве на обществото, Джеймс V получава прозвището ''кралят бедняк''.
 
В резултата на конфискациите, контрибуциите и повишаването на поземлената рента, приходите от домена на короната към края на царуването на Джеймс V се утрояват. Рязко се покачват приходите от съдебната система. Двата брака на Джеймс V вливат в кралската хазна огромната сума от 200 хиляди лири, както и други ценности. Огромни приходи се получват и от експлоатацията на църковните богатства. В същото време кралят изпълнява мащабна програма за дворцово строителство— построени са дворците [[Стърлинг]], [[Фолкланд]], [[Линлитгоу]], които кралица Мари дьо Гиз считала за неотстъпващи по нищо на френските кралски дворци. Кралят държи и огромен за възможностите на Шотландия кралски двор. Големите разходи на Джеймс V и недоволството на аристокрацията и опасенията за собствената безопасност правят външната политика на краля доста несигурна
 
В резултата на конфискациите, контрибуциите и повишаването на поземлената рента, приходите от домена на короната към края на царуването на Джеймс V се утрояват. Рязко се покачват приходите от съдебната система. Двата брака на Джеймс V вливат в кралската хазна огромната сума от 200 хиляди лири, както и други ценности. Огромни приходи се получватполучават и от експлоатацията на църковните богатства. В същото време кралят изпълнява мащабна програма за дворцово строителство—строителство — построени са дворците [[Стърлинг]], [[Фолкланд]], [[Линлитгоу]], които кралица [[Мари дьо Гиз]] считала за неотстъпващи по нищо на френските кралски дворци. Кралят държи и огромен за възможностите на Шотландия кралски двор. Големите разходи на Джеймс V и недоволството на аристокрацията и опасенията за собствената безопасност правят външната политика на краля доста несигурна
==Външна политика==
Един от основните външнополитически проблеми, който е актуален почти през цялото управлението на Джеймс V, е въпросът за избора на подходяща съпруга. Освен външнополитически измерения този въпрос има и вътрешни такива, тъй като от бъдещата съпруга на краля се очаква, освен да обезпечи външнополитическите връзки на Шотландия, да донесе и достатъчно голяма зестра, която да влее значителни средства в разстроената кралска хазна. През периода 1527-1531 г. между Единбург и Рим се водят усилени преговори за евентуален брак между Джеймс V и племенницата на папа Климент V — [[Катерина Медичи]]. Правени са и планове за брак между краля и дъщерята на датския крал или дъщерята на краля на Унгария. Най-накрая Джеймс V успява да убеди френския крал в необходимостта между Франция и Шотландия да бъде сключен династичен съюз и на 1 януари 1537 г. Джеймс V се жени за френската принцеса [[Мадлен Валоа]] — дъщеря на френския крал [[Франсоа I]], която донася със себе си огромната сума от 100 хил. лири. Няколко месеца след сватбата обаче кралицата умира. Втора съпруга на шотландския крал става богатата [[Мари дьо Гиз]] — дъщеря на лотарингския херцог Клод I, за която Джеймс V се жени през 1538. Вторият брак донася на краля още 150 хиляди лири.
===Конфликт с Англия===
Пострадал в детските си години от действията на проанглийската партия на граф Ангъс, през цялото си управляние Джеймс V съхранява враждебното си отношение спрямо Англия. На пъро време тази враждебност не няма как да получи реализация на практика, тъй като в един евентуален конфликт с Англия, Джеймс V не би могъл да разчита на френска помощ поради действащото англо-френско примирие. Така между Лондон и Единбург дори се водят преговори за династичен брак между Джеймс V и дъщерята на Хенри VIII [[Мария I Тюдор|Мария]]. Разривът между Хенри VIII и папството, жестоките преследвания на католици в Англия и династичният съюз между Шотландия и Франция в края на трийсетте години създават силно напрежение в англо-шотландксите отношения.