Македония (1866 – 1872): Разлика между версии

Вестникът се печата в едноименната печатница „[[Македония (печатница)|Македония]]“, закупена в 1866 година от Славейков. Печатницата е оборудвана технически от инвентара на печатницата на „Цариградски вестник“. Излиза седмично, а в четвъртата годишнина известно време и два пъти седмично. „Македония“ често излиза с притурки като „Малкият лист на Македония“ („Малка Македония“).

 

 

Сред основните сътрудници на вестника са [[Гаврил Кръстевич]], [[Марин Дринов]], [[Тодор Икономов]], [[Тодор Шишков]], [[Захари Княжевски]], [[Кузман Шапкарев]], [[Светослав Миларов]], [[Никола Първанов]], [[Стефан Бобчев]].

 

Вътрешнополитическата линия на вестника е максимално радикална в условията на османската столица. В редица дописки се описва лошото положение на българите, подложени на произвола на османската администрация. Изказва се против туркофилите и дори препечатва някои статии от вестник [[Свобода (вестник)|„Свобода“]] на [[Любен Каравелов]]. Вестникът е спиран 5 пъти от властите. През юли 1872 година заради статията „Двете касти и власти“ на [[Светослав Миларов]], по заповед на Мидхад паша вестникът е спрян, а Славейков затворен за един месец. След арестуването му печатницата е конфискувана и разпродадена от кредиторите.<ref>Гергова, А., „Българска книга: Енциклопедия“, 2004, Pensoft Publishers, стр. 272, ISBN 954642210X, 9789546422101</ref><ref>Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 28.</ref>

 

==Литература==