Белащински манастир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот: Операция - области !!! |
взето от Белащица |
||
Ред 1:
''' Белащински манастир "Св. Георги Победоносец"'''
Манастирът е обявен за паметник на културата и представлява комлекс от черква, параклис и жилищни и стопански сгради. Черквата е еднокорабна, едноабсидна, с вътрешен и открит притвор, безкуполна и без стенописи построена през 1838 г. Под под открития притвор е аязмотоq което се смята за останало още от основаването на манастира и чудотворно. На двора се намира каменна чешма, построена през 1831г..
Манастирът е изграден през [[1020]] г. от [[Византия|византийския]] военачалник Никифор Скифи - управител на Област Пловдив (седалище гр. Пловдив, тогава - [[Филипополис]]) от [[1018]] г. Скифи има изключителен принос за поражението на цар [[Самуил]] през [[1014]] г. при [[Беласица]] планина (Македония). Император [[Василий II]] подарил на Никифор Скифи 15 000 пленници от пленените самуиловите войници. По-късно тези пленници основали с. Беласица, което по-късно нарекли с. Белащица.▼
▲Манастирът е изграден през [[1020]] г. от [[Византия|византийския]] военачалник Никифор Скифи - управител на Област Пловдив (седалище гр. Пловдив, тогава - [[Филипополис]]) от [[1018]] г. Скифи има изключителен принос за поражението на цар [[Самуил]] през [[1014]] г. при [[Беласица]] планина (Македония), тъй като се явил в тила му. Император [[Василий II]] подарил на Никифор Скифи 15 000 пленници от пленените самуиловите войници. По-късно тези пленници основали с. Беласица, което по-късно нарекли с. Белащица. През [[1029]] г. Византия била победена, а Никифор Скифи бил убит на 22 декември при Беласица планина. Останки от двореца-крепост на Никифор Скифи има близо до 1000-годишно дърво "Чинар" южно от с. Белащица. Близо до своята крепост Никифор Скифи съградил манастира и го посветил на "Св. Георги Победоносец".
Манастирът е опустошен от [[османи]]те при нашествието им на Балканския полуостров през [[1364]] г. и възобновен през [[18. век]].
Опожарен е отново през [[1878]] г. при последните сражения през [[Руско-турска война|Руско-турската война]], когато последната отбранителна линия на отстъпващата османска армия е по линията: Куклен - Брестник - Белащица.
След [[Освобождение]]то манастира се възтановява, но остава [[гръцки]] до [[1906]] г.
Близо до манастъира е местността "Чинарите", в която има няколко стари и дебели чинари, река, османска стражева кула.
== Външни препратки ==
| |||