България: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 119:
{{основна|Византийско владичество}}
 
Първите опити за освобождаване на България от византийско господство са дело на [[Петър II Делян]] ([[1040]]-[[1041]]) и на [[Константин Бодин|Петър III]] и [[Георги Войтех]] ([[1072]]). След загубата в [[битка при МариокефалонМанцикерт през 1071г. от селуджукските турци|битката при Мариокефалон]] във Византия назряват благоприятни вътрешно-политически процеси, способстващи за подигане на българското народо-освободително движение. [[Асеневци]] сключват [[стратегия|стратегически]] съюз за борба срещу [[Византия]] на [[Балкани]]те с [[велик жупан|великия жупан]] на [[Рашка (държава)|Рашка]] [[Стефан Неманя]]. През пролетта на [[1185]] година братята [[Иван Асен I|Асен]] и [[Теодор-Петър|Петър]] решават да вдигнат въстание. За негово средоточие избират [[Търново]]. Много хора се включват във въстанието и заради наложения данък върху добитъка. Бунтовниците решават въстанието да започне на [[Димитровден]]. За да окуражат хората, а и като знак за начало на действията, братята Асен и Петър пускат слуха, че [[Свети Димитър]] е напуснал [[Солун]] и [[икона]]та му се намира в построената от братята [[църква (сграда)|църква]].
 
На [[26 октомври]] 1185 година Асен и Петър се обявяват срещу византийската власт в [[българско землище|българските земи]] и по-големият брат Петър е провъзгласен за цар [[Петър IV]] (по-късно по-малкият Асен поема властта). Ромейският пълководец [[Алексий Врана]] губи първите битки с въстаниците. През пролетта на [[1187]] г. самият император [[Исаак II Ангел]] обсажда [[Ловеч|Ловешката]] [[крепост]], за да си върне владението на [[Мизия]]. След тримесечна безрезултатна обсада той се отказва от намерението си и подписва мирен договор, с който [[де юре]] признава възстановяването на българската [[независимост]] и [[държава|държавност]]. Този акт бележи за [[историография]]та [[хронология|хронологически]] началото на [[Второ българско царство|Второто българско царство]].