Ацетилен: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.2) (Робот Добавяне: az:Asetilen |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
[[Картинка:Acetylene-2D.svg|мини|250п|Структурна формула на ацетилена.]]
'''Ацетиленът''' (наименование по [[IUPAC]]: '''етин'''), C<sub>2</sub>H<sub>2</sub>, е [[въглеводород]],
При нормални условия е [[газ]] без цвят и миризма, малко разтворим е във вода и е малко по-лек от въздуха. При контакт на [[
== Получаване ==
За първи път е получен от Дейви през [[1836]] г.
И лабораторно, и в практиката може да се получи при взаимодействие на [[калциев карбид]] (CaC<sub>2</sub>) и вода (H<sub>2</sub>O). Самият ацетилен няма особен мирис, но техническият, получен от калциев карбид мирише слабо на чесън. Това се дължи на онечиствания от напр. [[фосфин]].
Индустиално се получава при пиролиза на различни петролни фракции при температури около 2000°C. Възможен е и директния синтез от [[въглерод]] и [[водород]] във [[волтова дъга]], но този метод няма индустриално значение. При дехидрогенирането на [[етилен]] също се получава ацетилен. Двойното дехидрохалогениране (отнемане на две молекули халогеноводород от дихалогеноалкани) със силни основи (напр. [[натриев амид]]), е алтернатиен метод за получаването на ацетилени.
== Свойства ==
Благодарение на тройната връзка типични реакции за ацетилена (както и за всички останали алкини) са присъединителните реакции. При присъединяването на [[халоген]]и, [[вода]] или [[водород]] се получават съответно халогеноалкани, [[алкенол]]и (напр. етенол (винилов алкохол) и индиректно неговият изомер [[ацеталдехид]]), етен (етилен). При реакция с разтвор на метални [[сол]]и се получават напр. неразтворимите [[сребърен ацетилид]] и [[меден ацетилид]], които имат експлозивен характер. С помощта на [[катализатор]]и ацетилена може да се циклизира до циклооктатетраен или [[стирол]].
Възможна е полимеризацията до полиетин, от който се получават органични полупроводници.
== Приложение ==
При изгарянето на ацетилен се отделя повече [[енергия]], отколкото при изгарянето на аналогични [[алкан]]и или [[алкен]]и. При това се достигат температури до 3000°C, при които [[желязо]]то/[[стомана]]та се стапя. Ацетилена се използва в т.нар. [[ацетиленова горелка]] ([[оксижен]]).
Ацетилена е основна суровина в химическата промишленост, като от него се получават най-разнообразни продукти. При халогениране или хидрохалогениране се получават различни [[фреон]]и, [[винилхлорид]] (мономера на [[поливинилхлорид]]а, PVC) и др. Присъединяването на оцетна киселина дава [[винилацетат]], изходна суровина за получаването на [[поливинилацетат]]. Други продукти, които могат да се получат от ацетилен са например: [[оцетна киселина]], [[акрилова киселина]], [[бутандиол]], [[неопрен]], [[хлоропрен]], [[бутадиен]], [[акрилнитрил]], [[ацеталдехид]], [[бензол]] и мн. други
В миналото се е използвал като упойващо вещество, в смес с 60 % [[кислород]].
Преди [[втора световна война|втората световна война]] ацетилена е имал значението, което има в днешно време [[етилен]]а за химическата индустрия. Постепенно е бил изместен, тъй като етилена се получава по-евтино при обработката на различните петролни фракции.
▲При нормални условия е [[газ]] без цвят и миризма, малко разтворим е във вода и е малко по-лек от въздуха. [[Калциев карбид]] при контакт с вода или разредени киселини се получава бурна реакция, при която се отделя газ ацетилен C<sub>2</sub>H<sub>2</sub>.
| |||