Разлика между версии на „Георги Бакалов (медиевист)“

м
редакция без резюме
(защо е изтрито загадка)
м
 
==Биография==
Роден е в град Неврокоп (днес [[Гоце Делчев]]) през [[1943]] г. в семейството на учител. През 1971 г. завършва с отличие Философско-историческия факултет на [[Софийски университет|Софийския университет]]. До 1975 г. е научен сътрудник в Института по [[балканистика]] при [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]], секция „Византия и балканските народи през Средновековието“. Специализира в Института за Югоизточна Европа в [[Румъния]] през 1972-1973 г. От 1973 г. е назначен за хоноруван, а от 1975 г. — за редовен асистент по история на [[Византия]] в Историческия факултет на Софийския университет. През 1981 г. защитава дисертация на тема "[[Титулатура]]та на средновековните български царе и византийската титуларна практика“. През 1985 г. получава [[хабилитация]] като доцент по византийска история и започва да чете основния курс по предмета. През 1995 г. получава професорско звание с хабилитационния труд ''"Византия. Културно-политически очерци"'' (София, 1993). Специализирал в [[Солунски университет|Солунския университет]], както и в Центъра по византийски проучвания в Солун.
 
През [[1986]]–[[1990]] г. е заместник директор на [[Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“|Центъра за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“]] при Софийския университет, от 1990 г. е земестник-декан, а от 1993 до края на 1999 г. — декан на Историческия факултет. От 2000 до 2003 г. е ръководител на катедра „История на Византия и балканските народи“. През ноември 2003 г. е избран за заместник-ректор по научноизследователската дейност, а след това и за заместник-ректор по административната дейност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Чел е лекции по история на Византия, византийска култура и обща история на християнството в [[Югозападен университет Неофит Рилски|Югозападния университет „Неофит Рилски“]], [[Пловдивски университет|Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“]] и [[Великотърновски университет|Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“]]. През септември 2009 г. е назначен за председател на [[Държавна агенция "Архиви"]], през март 2011 г. излиза в пенсия.
Проф. Георги Бакалов работи научно в областта на византийската политическа и институционална история, на българската средновековна история и християнската култура на Балканите. Автор е на шест книги (в четири от тях в съавторство), 150 статии и студии и 14 учебници и учебни помагала за средното и висше училище.
 
=== По-важни трудове ===
* ''„Средновековният български владетел. Титулатура и инсигнии“'' (Наука и изкуство) С. 1985 (207 с.)
* ''„История на средните векове“'' (Изд. „Просвета“), С. 1991 (320 с. + карти; в съавторство)
* ''„История на Българите. Т.I от Древността до края на XVI век“'' (Изд. Знание и Труд), С. 2003 (590 с.) (в съавторство)
 
== ИзточнициБележки ==
<references/>