Сокол (област Силистра): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 41:
Крайовската спогодба е договор, подписан в гр. Крайова на 7 септември 1940 година, между България и Румъния. Наложен е от Нацистка Германия, макар за осъществяването му да са съдействали всички велики сили, участващи във Втората световна война, с цел привличане на България в техните редици.
Условията на спогодбата налагат Румъния да върне на България Южна Добруджа (“Cadrilater” на румънски), както и да се осъществи обмен на населението от Северна и Южна Добруджа.
Така 88 000 румънци, заселени от румънските власти след края на Втората балканска война през 1913 г., когато територията на Добруджа е окупирана от Румъния, са принудени да напуснат и да се преселят на север, докато 65 000 българи от северната част емигрират в родината. Те идват само с това, което са можели да носят, и със своите стада, като са оземлени със земята, отнета от румънските власти в първото десетилетие на окупацията от другите българи в полза на румънските заселници - системата "triime" (действителните имоти на българите от Северна Добруджа остават като "компенсация" на румънските поземлени имоти, създадени в Южна Добруджа). Есента на 1940година. Ситен дъжд ръми, сиви облаци са надвиснали над над земята, притиснали са я като похлипак. Наоколо пустеещите земи. Мрачно и тъжно. По Силистренското шосе бавно се движат каръци, натоварени с багаж, мъже и жеми, посърнали и бледи, само в очите на децата се чете радост и любопитство от тазо обстановак. Да, това са селяните от с. Гърлица , които по силата на Крайовския договор от 1940 трябва да напуснат своя роден край, където техните деди са се заселили от неизвестност и сега да търсят нови места, наново да се настаняват. Те отиват към село '''Татар-Атмаджа'''. Селото което преди това е подбрано от група селяни от Гърлица – Харалан Иванов Дюлгеров, Йордан Хараланов, Георги Господинов и др.
Село Татар-Атмаджа е малко селце на 5 км. от Сънсънлар /Зафириво/, разположено на равно място с малки схлупени татарски къщи, като някъде извишават снага някои сгради, построени от македнонците. Първите жители на Татр-Атмаджа са татари, потомци на някогашните монголци с предводител Чингис хан. С изгонването на татарите от Русия, неизвестно как част от тях са дошли по нашите земи и са се заселили в с.Кемалкьой /Дичево/. Мястото където се намира сега с. Сокол е било покрито с гори.
По време на руско-турската война един от татарите, жител на с. Кемалкьой, на име Борай се изплашил да не би русите да ги тормозят, избягал в гората и си направил къща на мястото, където сега се намира къщата на Георги Господинов, в последствие разширява двора на къщата си до двора на Тодор Караманов. Така Борай заедно с жена си Садия си живеели морно и спокойно. Родили им се деца. Но веднъж срещу едно от децата им изкача вълк. Детето се изплашва, заболява и умира. Погребението е на сегашната Здравна служба. И по такъв начин се поставя началото на турските гробища. Отначало близки, а по-късно татари започват да се заселват на това място. Те обичали да ходят на лов като използват атмаджи /соколи/, порадко което селото започва да се нарича Татар-Атмажа. Борай умира на 60 години. Така селото се развива мирно и спокойно до момента, когато румънската власт започва да заселва колонисти, македнонци, цънцъри. Същите започват да тормозят татарското население, като им нанасят побой, хвърлят сланина в кладенците, мажат кофите със свинка мас. Този тормоз продължл дълго време, което принуждава татарите да започнат своето изселване от селото, като заминават за турция. Остават три семейства, между новозаселилите македонци – дядо Исмаил Зейнулов, дядо Шукри Аптулов, Амди Аптураманов.
| |||