Атанас Узунов (революционер): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 4:
| описание = български революционер
| роден-дата = [[1851]]
| роден-място = [[Одрин]], днес [[Турция]]
| починал-дата = 26 юни [[1907]]
| починал-място = [[София]], [[България]]
| починал-години = ?
}}
 
'''Атанас Узунов''' е [[България|български]] [[революционер]]. Псевдонимите му са Цвятко Крадлеков, Дългия, Иван конокрадев, Буюклю кара Мустафа, Георги Аргидиадис и др.
 
==Биография==
Атанас Узунов е български революционер. Псевдоними Цвятко Крадлеков, Дългия, Иван конокрадев, Буюклю кара Мустафа, Георги Аргидиадис и др.
Роден в [[Одрин ]] в семейството на чорбаджи Цвятко Узунов от Копривщица. Брат на Анастасия Узунова-Желязкова. През 1856 г. семейството му се преселва в [[Цариград]], където той учи в гръцко и френско училище (до 1865). Завършва гимназия в [[Николаев ]](1965-1871).
 
Връща се в България и става учител в [[Сливен ]] (1872). Влиза във връзка с [[Васил Левски]], става ръководител на революционната дейност в района. След смъртта на Левски [[БРЦК]] го определя за негов заместник. За дейността му по това време пишат [[Стоян Заимов]], [[Минчо Кънчев]], [[Захари Стоянов]] и др. През 1873, след покушението над хасковския чорбаджия хаджи Ставри е арестуван и осъден на 15 години каторга в Аргана Мадени. През 1874 за кратко е учител в тамашното гръцко училище. През 1876 бяга с Васил Йонков - Гложенеца през Ерусалим – Яфа – Цариград - Одеса. Установява се като учител в [[Орел]] (Русия).
Роден в [[Одрин ]]в семейството на чорбаджи Цвятко Узунов от Копривщица. Брат на Анастасия Узунова-Желязкова. През 1856 г. семейството му се преселва в [[Цариград]], където той учи в гръцко и френско училище (до 1865). Завършва гимназия в [[Николаев ]](1965-1871).
 
Участва като преводач на руска служба в [[Руско-турската война (1877-1878)]], окръжен управител в [[Лозенград ]](1878), служител в [[Сливен]]. Учител в Софийската класическа гимназия (1879-1881) и в [[Ловеч ]] (1882-1884). През 1880 пътува до Орел и се жени за Елисавета Николаевна Верьовкина, дъщеря на руски генерал.
Връща се в България и става учител в [[Сливен ]](1872). Влиза във връзка с [[Васил Левски]], става ръководител на революционната дейност в района. След смъртта на Левски [[БРЦК]] го определя за негов заместник. За дейността му по това време пишат [[Стоян Заимов]], [[Минчо Кънчев]], [[Захари Стоянов]] и др. През 1873, след покушението над хасковския чорбаджия хаджи Ставри е арестуван и осъден на 15 години каторга в Аргана Мадени. През 1874 за кратко е учител в тамашното гръцко училище. През 1876 бяга с Васил Йонков - Гложенеца през Ерусалим – Яфа – Цариград - Одеса. Установява се като учител в [[Орел]] (Русия).
 
Участва като преводач на руска служба в [[Руско-турската война (1877-1878)]], окръжен управител в [[Лозенград ]](1878), служител в [[Сливен]]. Учител в Софийската класическа гимназия (1879-1881) и в [[Ловеч ]](1882-1884). През 1880 пътува до Орел и се жени за Елисавета Николаевна Верьовкина, дъщеря на руски генерал.
 
Привърженик на [[Либералната партия]], народен представител (1886-1887). След русофилските бунтове през 1887 емигрира в Русия и живее в имението на жена си. От 1904 до 1906 е инспектор към [[Българска eкзархия|Българската екзархия]] в Цариград.
 
 
==Съчинения==