Пуни: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 1:
{{обработка|корекция в правописа, добавяне на източници, изтриване на отклонения}}
:тази статия е за народа, за езика виж [[Пунически език]]
'''Пуните''' са етнически смесена група от хора населявали античен [[Картаген]].
Закалката им е от западно-семитските народи населявали [[Ханаан]] в [[древност]]та. {{източник|Те принадлежат към групата на финикийските заселници в Кипър.}} Към семитите се присъединяват и [[бербери]]те в Северна Африка (които са повече от 70%). {{източник|По тази причина се приема с голяма степен на вероятност, че пуническата народност е смесица от бербери и [[финикийци]] по отношение на културата и потекло.}} За разлика от другите финикийци, пуните развиват земевладелска олигархия, която управлява земите във вътрешността на страната в [[Северна Африка]] и контролира [[Транссахарска търговия|транссахарската търговия]] със [[Сахел]] и [[Судан (област)]] с [[Черна Африка]] на юг. В [[античност]]та по северноафриканското крайбрежие и в [[Магреб]] в частност, поради климата е имало големи площи обработваеми земи, които били доста плодородни за разлика от 21 век.
{{източник|Пуните търпат елинистично влияние,}} установявайки в последствие влияние и владения (колонии) в [[Иберия]] и Западна [[Галия]]. Като цяло са търговци, стимулирайки и осъществявайки размяната между народите. {{източник|Произходът на финикийците е от Южна Арабия и въпреки}}, че те се имат за морски народ {{източник|предходната им култура е изцяло земеделска}}, което явно е унаследено в развитото земеделие в съседните територии на [[Картаген]].
В античността пуните установяват контрол над крайбрежните райони на [[Магреб]], [[Триполитания]], [[Сардиния]], [[Корсика]], [[Сицилия]], [[Балеарските острови]], [[Малта]], както и над някои други по-малки острови в западната част на Средиземно море и по атлантическото крайбрежие на Иберийския полуостров, въпреки че последното се оспорва. На Балеарските острови, в Сардиния, Корсика и Сицилия изграждат силни икономически и политически връзки с местното население от вътрешността. Тяхното военноморско присъствие и търговски стокообмен излизат от рамките на Средиземно море и достигат в [[Атлантика]] до Британските острови, Канарските острови и Западна Африка. След [[Пунически войни|Пуническите войни]], [[римляни]]те използван названието им като [[епитет]] в смисъла на коварство.
Line 10 ⟶ 12:
Пуните винаги са се чувствали свързани със своя град-майка - [[Тир]]. [[Финикийци]]те се заселват в Северозападна Африка (Магреб) и други области овладени от Картаген още предходно, т.е. преди основаването на града. В тези райони влизат в общение с местните бербери.
{{източник|Пуническата религия винаги е била обект на изключителен негативизъм.}} Пуните почитат и принасят в жертва дечица на [[Баал]] и [[Молох (бог)]] и въпреки, че възприемат и други [[Нумидия|нумидийски]] и някои древногръцки и древноегипетски богове си остават в религиозно отношение презрени от всички околни заради придържането си към старите западносемитски културни идентичности и практики, като детеубийството. Пуните провеждат и две океански пътешествия покрай бреговете на Мароко достигайки до [[Черна Африка]], както и на север до Британските острови.
След приключването на [[сага]]та с Картаген, по времето на [[Римска империя|Римската империя]], много римляни с пунически произход просперират. Картаген е наново възстановен около [[46 г. пр.н.е.]], но като римски град от [[Юлий Цезар]]. Римски Картаген просперира, като дори се издига до втори търговски имперски център след [[Константинопол]] през 4 век. Разпространението на християнството в Римската империя е особено успешно в [[Северна Африка]]. Картаген става християнски град още по времето на т.нар. [[ранно християнство]]. {{източник|Някои автори дори считат, че и Свети Августин е бил с пунически произход}}, тъй като е разбирал пуническия език, но {{източник|това е спорно}}.
{{източник|Последните остатъци от античната пуническа култура вероятно изчезват някъде на границата между античност и средновековие и с хаоса по времето на падането на Рим (476 г.).}} В демографски и културен план региона на Римски Картаген се трансформира от бурните събития като [[вандалска война|вандалската война]], последвана от [[арабско-ислямско завоюване на Северна Африка|арабско-ислямското завоюване на Северна Африка]] през 7 век.
=== Известни хора с пунически и [[lex Rubria|римокартагенски]] (122 г. пр.н.е. - 698 г.) произход ===
| |||