Операция „Катапулт“: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
към пояснение, ; форматиране: 6x интервали, 2x дълго тире (ползвайки Advisor.js) |
||
Ред 1:
{{към пояснение|Катапулт|Катапулт (пояснение)}}
[[Файл:Croiseur_de_bataille_Strasbourg_03-07-1940jpg.jpg|дясно|мини|Френската ескадра под огъня на английското „Съединение Н“; в средата е линейният кораб „Дюнкерк“.<br>Мерс ел Кебир, 3 юли 1940 г.]]
{{Северноафриканска кампания}}
Line 4 ⟶ 5:
== Предпоставки ==
След [[Битка за Франция|поражението на Франция]] във Втората световна война, [[Режим Виши|новото колаборационистко правителство]] подписва т. нар. [[Компиенско примирие (1940)|Компиенско примирие]] с [[Нацистка Германия|Германия]], член 8 на което гласи, че всички френски военни кораби трябва да се съберат в пристанищата за преброяване и разоръжаване под германски или [[Италия|италиански]] контрол.
По онова време френският флот е нареждан сред най-могъщите в света — освен многобройните единици от различен клас в състава му влизат и съвсем новите [[Линеен кораб|линейни кораби]] [[Дюнкерк (линеен кораб)|„Дюнкерк“]], [[Страсбург (линеен кораб)|„Страсбург“]], [[Ришельо (линеен кораб)|„Ришельо“]] и [[Жан Бар (линеен кораб)|„Жан Бар“]]. Попадането на тази сила във вражески ръце би било изключително опасно за [[Великобритания]]. На 24 юни 1940 г. френският министър на отбраната [[Франсоа Дарлан|Ф. Дарлан]] издава секретна заповед, според която екипажите трябва да предприемат специални секретни мерки, за да не допуснат завземането на корабите от силите на който и да е противник или държава. Ако това все пак се случи, то те не трябва да попадат цели в противникови ръце.
Line 35 ⟶ 36:
=== Мерс ел Кебир, 3 юли ===
[[Файл:British Battlecruiser HMS Hood circa 1932.jpg|дясно|мини|Английският линеен крайцер „Худ“]]
На 3 юли 1940 г. сутринта пред Мерс ел Кебир се появява „Съединение Н“. Вицеадмирал Съмървил изпраща в базата разрушителя „Фоксхаунд“, на чийто борд е капитана на Арк Ройъл Седрик Холанд, бивш военноморски [[аташе]] в [[Париж]] и кавалер на [[Орден на Почетния легион|Ордена на Почетния легион]], който е натоварен да води преговорите. Командващият френската ескадра, вицеадмирал [[Марсел-Бруно Женсул|М. Женсул]] отказва да се срещне лично с англичаните и изпраща флаг-офицера си, който получава пакета с английския [[ултиматум]].
Алтернативите, които са предоставени на французите, са:
Line 48 ⟶ 49:
{{цитат|Ако нито нито една от тези алтернативи не бъде приета, вие сте длъжен да се постараете да унищожите корабите в Мерс ел Кебир, особено Дюнкерк и Страсбург, използвайки всички средства, които имате във ваше разпореждане.|[http://militera.lib.ru/h/smith_p5/04.html Смит П. Ч. Закат владыки морей. (Smith P. C. Great ships pass)]}}
След поставянето на ултиматума, командващият френската ескадра вицеадмирал М. Жансул протака преговорите почти през целия ден
[[Файл:Mogador 03-07-1940 jpg.jpg|дясно|мини|Тежко повреденият разрушител „Могадор“]]
В 17:54 ч. английските кораби откриват огън. Френските кораби са наредени с кърма към морето и препречват огневите си линии, освен това бреговите височини пречат на стрелбата им. Английската ескадра води огън, подредена в [[килватер|килватерна колона]], като стрелбата се коригира от самолети [[Fairey Swordfish]] от „Арк Ройъл“. Само след няколко минути „Дюнкерк“ получава три попадения от тежки 381-mm снаряди, едно от които изважда от строя артилерията му, унищожавайки един от главните му генератори.
Корабът прекратява боя и се оттегля към плитчините навътре в залива, където акостира край селото Сен Андре. „Прованс“ също е улучен от 381-mm снаряди и тежко повреден прекратява боя, а екипажът му го изхвърля на брега, спасявайки го от сигурна гибел. 381-mm снаряди улучват и „Бретан“, един от които попада в погреба с боеприпаси. Линейният кораб е обхванат от огън и в 18:09 h внезапно се преобръща и потъва, а с него и почти всички от екипажа му. Хидроавиотранспортът „Командан Тест“ също е подпален, но оцелява, а тежкият разрушител „Могадор“ макар и с откъсната кърма, е изхвърлен на брега от екипажа си.
Line 59 ⟶ 60:
==== Бягството на Страсбург ====
[[Файл:Strasbourg-1.jpg|дясно|мини|Френският линеен кораб „Страсбург“]]
Оказва се, че молбата за прекратяване на огъня е уловка от френска страна, за да бъде спасен незасегнатият от стрелбата „Страсбург“. Още докато се водят преговорите, вицеадмирал Жансул заповядва да бъдат премахнати част от [[противолодъчни заграждения|противолодъчните мрежи]] южно от [[фарватер]]а, което позволява да бъдат избегнати минните заграждения, поставени от англичаните по същото време. Щом английските кораби освобождават входа на пристанището, възползвайки се и от димната завеса, „Страсбург“, придружен от пет разрушителя, на пълен ход излиза в открито море. При нос Канастел към него се присъединяват и шест разрушителя, базирани досега в [[Оран]] и корабите поемат курс към Тулон.
Малко след това линейният кораб се озовава срещу самолетоносача Арк Ройъл, патрулиращ с ескорт от разрушители на 15 мили от брега със задача да прикрива британците от евентуална въздушна атака. В този момент английският самолетоносач е практически безпомощен срещу мощните оръдия на линейния кораб, но капитанът на Страсбург Луи Колине не се възползва от възможността да потопи британския кораб, а се ограничава само с два залпа по разрушителя „Рестлър“, принуждавайки го да отстъпи и да освободи пътя на французите. За разлика от него английският капитан, след като съобщава на вицеадмирал Съмървил за пробива на французите, изпраща след „Страсбург“ шест [[торпедоносец]]а Fairey Swordfish, въоръжени с 227-kg бомби. Около 18:45 h самолетите атакуват кораба, но не регистрират нито едно попадение, като два Swordfish са загубени при атаката.
Line 68 ⟶ 69:
=== Операция Изгрев ===
Въпреки добрите резултати от атаката на 3 юли, англичаните се опасяват, че „Дюнкерк“ бързо може да бъде ремонтиран, още повече, че става ясно, че корабът не е толкова тежко засегнат, колкото е обявено първоначално. По тази причина е взето решение за нанасяне на повторен удар. Тъй като след предишната атака, корабът, макар и неподвижен, се намира в дъното на пристанищния рейд, където е прикрит от морето, е решено атаката да бъде проведена от въздуха. Взето е предвид и обстоятелството, че „Дюнкерк“ е близо до селото Сен Андре и при евентуален артилерийски обстрел, в него би могло да има цивилни жертви<ref>{{ru икона}} [http://militera.lib.ru/h/smith_p5/04.html Смит П. Ч. Закат владыки морей. (Smith P. C. Great ships pass)]</ref>.
Разработена е спомагателната операция Изгрев (Operation Sunrise), според която линейният кораб трябва да бъде атакуван от палубните торпедоносци Fairey Swordfish на „Арк Ройъл“. Според плана на операцията те трябва да осъществят атаката на три вълни — първата в състав от шест машини, другите две — с по три машини. За последните две вълни е предвидено изтребително прикритие от общо десет [[Blackburn Skua]]. Трите вълни трябва да нанесат ударите си от различни направления, летейки на пределно малка височина. Ако въздушната операция „Изгрев“ завърши с неуспех, то все пак се предвижда обстрел с оръдията от главния [[калибър]] на „Худ“ и „Валиънт“.
Line 82 ⟶ 83:
=== Френската авиация при Мерс ел Кебир ===
[[Файл:Morane D-3801 J-143 flying.jpg|дясно|мини|Френски изтребител [[Morane-Saulnier M.S. 406]]]]
Въздушната охрана на базата в Мерс ел Кебир се осъществява от [[Ескадрила|ескадрилите]] GC II/3 ('''GC''' {{lang-fr|Groupe de Chasse — Изтребителна група}}) и GC III/3, базирани на летище Оран ла Сеня и въоръжени с [[Dewoitine D.520]], и ескадрилите GC I/10, GC I/5 и GC II/5 от летище Сен Дьони дю Сиг, въоръжени с [[Morane-Saulnier M.S. 406|M.S. 406]] и [[Curtiss P-36 Hawk|Curtiss Hawk 75]].
По време на атаката на Съединение Н на 3 юли, изтребителите Dewoitine са вдигнати във въздуха, но са натоварени само с въздушното прикритие на самото летище, а изтребителите от другите ескадрили закъсняват и атакуват британските кораби при оттеглянето им, но тъй като са въоръжени със 75-kg бомби и без прицели за бомбардиране, не им нанасят никаква вреда, въпреки че дори обстрелват с картечниците си корабните надстройки. Единственият им успех е свалянето на британски Skua от „Арк Ройъл“, участващ в отразяването на атаката<ref>{{ru икона}} [http://www.aviaship.info/ark/page,2,73-operacija-katapulta.html Операция Катапульта]</ref>.
| |||