Разлика между версии на „Централен балкански говор“

редакция без резюме
(Нова страница: '''Централният балкански говор''' или ('''габровско-ловешко-троянският говор''') е най-значителн...)
 
'''Централният балкански говор''' или ('''габровско-ловешко-троянският говор''') е най-значителният и най-разпространеният балкански говор, оказал силно влияние върху околните говори. Той лежи в основата на българския книжовен език.
Централният балкански говор обхваща териториите на Средна (Централна) [[Стара планина]] и [[Средна гора]] от Пирдопско[[Пирдоп]]ско и Тетевенско[[Тетевен]]ско на изток до Еленско и Котелско[[Котел]]ско. Той се простира от двете страни на Балкана и заема Ловешко, Троянско[[Троя]]нско, Габровско, Севлиевско, Тревненско, Карловско, Калоферско и Казанлъшко. От областта на тоя говор има много преселници, известни под името „горненци” или „балканджии”, отишли далеч на север чак до Свищовско[[Свищов]]ско и Никополско[[Никопол]]ско, където са изместили старото местно население „полянците”. Te ca заселили още почти напълно Търновско и Горнооряховско. Само в територията на Габровско и Троянско живее старо българско население, a в Ловешко до Освобождението е имало компактно турско население главно между реките Осъм и Росица.
В централния балкански говор по някои по-дребни, второстепенни отлики могат да се отделят няколко подговора, като ловешки, троянски и габровски. Троянският подговор се отличава със силно палаталния характер на съгласната си система и наличие на меки съгласни в края на думата: кон’, сол, учѝтел’, уфчèр’, кръф’, зет’, път’, мас’, кос’, уцèт’, изѝк’, сурàт’. Габровският подговор се отличава с членната форма при имената от женски род, окончаващи на съгласна: султъ̀т (солта), вичиртъ̀т, сутринтъ̀т, нуштъ̀т, ръдустъ̀т, кръфтъ̀т, свиштъ̀т и др.
* Редовен преглас на гласна a след мека съгласна и пред мека сричка в е: йак—йèк’и, йàсла—йèсли, Йàнка—Йèнке, жàба—жèби, шàпка—шèпк’и, чàша—чèши.
*Пълна редукция на широките гласни а, е, о в съответни тесни ъ, и, у в неударено положение: дар—дърувè, бъштà, мет—мидъ̀т, пѝли, зилèну. Неударено е пред сонорна съгласна минава в ’ъ: бòл’ън, глàд’ън, пèп’ъл, дèв’ър, дèнъм.
* Ерова гласна вместо стб. [[ѫ]] и [[ъ]]: мъш, дъп, гъ̀бъ, къ̀штъ; дъш, сън, дъскъ̀.
*Еровата гласна в съчетание с плавните р и л се изговаря пред тях или след тях в зависимост от броя на следващите съгласни, както това е в книжовния български език: върбъ̀—връбницъ̀, кълве—клъ̀внъ. В едносричните думи по-често се срещат ръ, лъ: пръф, кръф, влък. Характерни за Габровско и Тревненско са формите въртà, гърдѝнъ, стърнъ̀ вм. „врата”, „градина”, „страна” — последица от изравняване по аналогия с групите ър, ръ между съгласни.
*В троянския и габровския подговор в краесловието х обикновено минава във ф: праф (прах), страф, т’аф, б’аф.
Анонимен потребител