Ханс Кристиан Оерстед: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 10:
}}
 
'''Ханс Кристиан Оерстед''' (на [[датски]] ''{{lang-da|Hans Christian Ørsted''}}, правилно произношение '''Йорстед''') е един от най-изявените [[учен]]и на [[19 век]], изиграва решаваща роля в разбирането на [[електромагнетизъм|електромагнетизма]]. През [[1820]] г. той открива че стрелката на [[компас]] се отклонява от [[магнитен север|магнитния север]] когато наблизо се включва и изключва [[електрически ток]] в [[проводник]]. Това показало, че [[електричество]]то и мангетизма са свързани явления, откритие, което положило основите на теорията на електромагнетизма и изследванията, които по-късно създали технологии като [[електромотор]]ите, [[радио]]то, и [[телевизия]]та. Единицата за напрегнатост на магнитното поле — [[оерстед]], е кръстена така в негова чест.
 
== Живот ==
Ред 19:
След [[1800]] г. той изучава новооткрития [[галванизъм]], а през [[1801]] печели стипендия за специализация в чужбина. За трите години, прекарани извън [[Дания]], той посещава [[Германия]] и [[Франция]]. Там се среща с много известни физици и математици, които оказват голямо влияние върху него.
 
Завръщайки се вкъщи през [[1806]] г. Оерстед става професор в Копенхагенския университет, където първите му изследвания в областта на физиката се занимават с електричеството и [[акустика]]та. Той всъщност е основателят на катедрата по физика в Копенхагенския университет. Университетът развива активна дейност в доразвиване на неговата работа. Това довежда системно изучаване на физика и химия и създаването на сравнително добри лабораторни условия.
 
През [[1812]] и [[1813]] Оерстед предприема своето второ пътешествие до Германия, [[Белгия]] и Франция.
 
След завръщането си той се оженва за Бриджит Балъм. Техният семеен живот е хармоничен и много щастлив. Те имат пет дъщери и трима сина.
 
От [[1815]] до смъртта си той е секретар на Кралската датска академия на науките и буквите.
 
== Принос ==
Ред 33:
[[Картинка:OerstedBoussole.png|дясно|рамка|Експериментът с компаса]]
 
Той сам разказва как един ден през април, докато обмислял лекция за електричеството и магнетизма, в която щял да използва нова електрическа батерия, му хрумнало, че както [[светлина]] и [[топлина]] се излъчват от всичките страни на проводник, по който тече ток, така е възможно да се разпростряняват и магнитни сили. Решил да изследва това, като поставил тънка [[платина|платинена]] жичка в проводника между изводите на батерията, за да се загрее под влияние на тока. Жичката била поставена в направление север-юг, успоредно на стоящата под нея стрелка на малък компас. Нямало време да изпробва теорията си преди лекцията, но по време на лекцията той толкова се убедил в правилността на идеята си, че веднага провел експеримента и открил, че стрелката се отклонила, че се отклонявала в обратната посока при обръщане посоката на тока и че нямало ефект, когато стрелката била държана под определени ъгли спрямо жичката.
 
Понеже ефектът бил съвсем слаб, защото такъв бил и токът, той отложил по-нататъшните изследвания за три месеца, за да може да има повече време да изследва явлението. Тогава, през юли, започнал много разширено изучаване, което довело до доклад (на [[латински език|латински]]!), който бързо бил преведен на основните езици във водещите научни списания.
 
Окриването на магнитното действие на електрическия ток през 1820 г. веднага било отбелязано като епохален напредък, но Оерстед оставил по-нататъшната работа върху електромагнетизма на други. [[Андре-Мари Ампер]] веднага повторил експеримента на Оерстед и съставил математически формули. Оерстед също открил, че не само магнитна стрелка се отклонява от тока, но и че проводник с ток също се отклонява в магнитно поле. С това той полага основите за създаването на [[електрически двигател|електрическия двигател]].
 
Освен по електромагнетизма, той е работил в областта на свиваемостта на [[газ]]овете и [[течност]]ите и [[диамагнетизъм|диамагнетизма]]. Оерстед има значителен принос в областта на химията с откриването на [[пиперин]]а (1820 г.), една от лютивите съставки на [[пипер]]а, също и получаването на [[алуминий|алуминия]] през [[1825]] г.
 
== Единицата оерстед ==
През [[1932]] на физическата единица за напрегнатост на магнитното поле е дадено името '''оерстед'''.