Баас: Разлика между версии

Арабската Социалистическа Партия БААС-първоначално известна като "Партия за арабско възраждане"(арабски: حزب البعث العربي الاشتراكي)-е основана в сирийската столица [[Дамаск]] в началото на 40-те години на миналия век.

През 1932г. в [[Сирия]] е учредена "Лигата за национално действие" от представители на дребната буржоазия,съставена предимно от търговци,преподаватели,активисти,силно белязани от дейността на старите тайни общества като "ал-Фатат","ал-Ахд" и "ал-Кахтания".Поради разногласия между членовете на Лигата,тя се разпада през 1939г.Това създава предпоставки и през 1940г. в [[Дамаск]] е основана партия БААС.Основателите на партията са сириеца-християнин [[Мишел Афляк]] и мюсюлманина-сунит [[Саллах ад-Дин ал-Битари]]. [[Мишел Афлак]] е роден през 1910г. в [[Дамаск]] в християнско семейство. На осемнадесет годишна възраст започва обучението си в [[Сорбоната]] в [[Париж]]. Там той започва да развива своите националистични възгледи, като те са насочени не само към родната му [[Сирия]], а и към цялото арабско отечество. След завръщането си в [[Сирия]] през 1933г., той започва да се занимава с преподаване и политически журнализъм. Неговите панарабски идеи, съчетани със социалистическите му разбирания, по-късно предначертават пътя на създадената от него идеология на Партията за арабско възраждане. С течение на времето се сформират две крила на партията-сирийско и иракско.

Първоначалната идея на арабската социалистическа партия БаасБААС е светско арабско националистично движение, което да работи в посока обединението на всички арабски държави в една и така успешно да се противопоставят на [[западния колониализъм]], силно разпространен в региона по това време. От арабски, думата بعث означава възраждане, възобновление и действително, партията поставя началото на арабския наднационален панарабски национализъм. Макар че възниква в [[Сирия]], баасистката партия има клонове в няколко арабски държави, но най-силно разпространение тя има в [[Сирия]] и [[Ирак]].

През юли 1943г. по време на парламентарните избори в [[Сирия]] започва оформянето на основните идеи на баасистката доктрина. В този начален етап на развитие на партията,социализмът не се споменава като нейннеин основен принцип.Ранната баасистка идея по-скоро се доближава до [[либералния национализъм]].Основателите на партията вярват, подобно на либералните националисти, че свободата и единството представляват необходимите условия за справедливост и прогрес. Още от първия конгрес на новата партия обаче възниква вътрешно противоречие между консервативните либерални националисти и защитниците на сравнително радикалните за времето си идеи за социалистическа трансформация. По-късно, БаасБААС се разграничава от либералната националистическа партия, обособявайки собствена програма.

През 1947г. в [[Дамаск]] по време на първия конгрес на БААС [[Мишел Афляк]] е обявен за ръководител и основател на партията,а СалехСаллах ад-Дин ал-Битари,Джалал ас-Саид и Уахиб ал-Ганим са обявени за част от ръководството.Освен силен антиколониализъм и национализъм, основателите подчертават и антикомунистическия характер на новата партия. Баасистките националисти отричат комунистическата идея не заради атеистичния й характер, а заради „интернационалния” й характер, т.е. комунистическите партии са по модел на европейските партии и се отдалечават от арабския национализъм.

Факт, произхождащ от характерната за партията идея за арабско единство, е, че партията е създадена да управлява на [[панарабско]] ниво, като обединяващото звено трябва да бъде сирийският клон (т.н. НационалноНационалното управление), управляващо от своя страна всички останали клонове.

В програмата на БаасБِААС, нейните основатели залагат на много радикални реформи– национализиране на чужди компании, банки, едрата промишленост и транспорта, държавен контрол над външната и вътрешната търговия, индустриализация, възвръщане на икономическите ресурси на арабските земи на „арабската нация”; забрана на експлоатацията и др.

Структурата на БаасБААС представлява една политическа организация, изградена на принципа на клетката. Линията на йерархията в партията върви отгоре надолу. На членовете е забранено да установяват контакти между групите, намиращи се на едно и също ниво; всеки контакт трябва да премине през по-високо ниво на контрол. Тази система прави действията на партията донякъде тромави, но от друга страна предотвратява създаването на фракции. Разделянето на членовете на партията чрез такава система може да доведе до това, че те дори да не се познават помежду си. От най-ниското организационно ниво (отделната клетка) до най-високото - националното управление, партията се дели на следните подразделения:

Основната организационна единица на партията е т.нар. партийна „клетка“(кръг),съставена от три до седем члена.Има два вида клетки-клетки с членове или клетки с поддръжници.Поддръжниците са известни още като кандидат-членове,на които постепенно се обесняваобяснява системата на работа,без да им се дават привилегии на членове и без да им се разкрива в дълбочина партийния апарат.Въпреки това, те са длъжни да спазват всички заповеди, предадени им от пълноправните членове. Това се прави с цел „пресяване”, обучение и наблюдение на новите кадри. Всяка отделната клетка работи на местно ниво.

Ролята на „Регионалния конгрес”, който обединява всички клонове, е да избира регионалното управление, което от своя страна е ядрото на партията и най-върховният механизъм. Регион ( قُطر ), според партията БААС, която отказва да признае наличието на отделни арабски държави в името на единното арабско отечество, е арабска държава, като Сирия, Ирак или Ливан например. •“Националното управление“ на партията стои над всички други подразделения.До 1960г. то е най-върховното взенозвено,определящо правителствената политика.От 1966г. след конфликт между сирийския и ираксия клон на партията съществуват две национални управления.

Първият устав и програма на партията "Социалистическо арабско възраждане" са приети на първия конгрес на партията в [[Дамаск]] през 1947г.

Базата на лидерите на партията се намира в [[Дамаск]], но може да бъде преместена, ако националните интереси наложат това;

Партията вярва, че [[социализмът]] е необходимост, произлизаща от самото сърце на арабския национализъм, защото е единственият и идеален социален ред, чрез който арабската нация може да разгърне пълния си потенциал и да постигне продължителен морален и икономически растеж;

Общите принципи на партия БаасБААС могат да бъдат резюмирани в няколко цитата:

Арабската партия БаасБААС е национална партия. Тя вярва , че национализмът е жива и вечна реалност… Националната идея, към която апелира партията, е свързана с волята на арабския народ за освобождение и обединение;Арабската партия БаасБААС е социалистическа партия. Тя е убедена, че социализмът е необходимост, която произтича от самите дълбини на арабския национализъм;Арабската партия БаасБААС е народна партия. Тя вярва, че суверенитетът принадлежи на народа, който е единствен източник на всяка власт. Тя е убедена, че ценността на държавата зависи от волята на масите;Арабската родина е тази част от земята , която е населена от арабска нация и която се простира между планините Таурус, възвишенията Пошт-и—Кух, залива Басра, Арабско море, планините на Етиопия, Сахара, Антлантическия[[Антлантически океан]] и [[Средиземно море]].

= БаасБААС в [[Сирия]] =

Баасистите идват на власт в [[Сирия]] на 8 март 1963г. след военен преврат.Последвалите национализация на банки и различни компании и въвеждането на закон за ограничаване на частната собственост,водят до размирици в големите градове,което от своя страна води до разцепление между самите членове на партията на умерени и крайни.Конфликтът достига своя връх,когато през февруари 1966г. генерал Салех Джадид става президент,с подкрепата на началника на военновъздушните сили Хафес[[Хафез ал-Асад]].Много от умерените баасисти са арестувани,включително и [[Мишел Афляк]].Въведена е контролирана икономика,а включването на комунистите във властта предизвиква още недоволство и демонстрации през 1967г.,потушени с полицейска сила.

Постепенно започват да се водят вътрешни борби за надмощие между Салах Джадид и [[Хафез ал-Асад]].Подкрепен от войската, през 1970г. [[ал-Асад]] взима надмощие като арестува водещите си конкуренти. За да подсигури позициите си, той свиква единадесети национален конгрес на баасистката партия в [[Дамаск]] през 1971г. По време на конгреса [[Хафез ал-Асад]] е избран за главен секретар на партията,а политиката му е обявена за „възобновяваща” партията, която я възвръща към линия на национализъм, с цел общоарабско обединение.Този конгрес се оказва последната стъпка към тоталния упадък на началната баасистка партия. Идеите и принципите, въведени в началото, се размиват заради стремежа на повечето лидери към надмощие и пренебрегването на основните й цели, за сметка на политически игри.

Основна цел на [[Хафез ал-Асад]] по време на управлението му е да установи стабилност в режима и постига това успешно.Той успялуспява да осъществи много социални реформи и инфраструктурни проекти. Често противоречив в политиката си, [[Хафез ал-Асад]], макар и представител на Арабската социалистическа партия БаасБААС, доста се отдалечава от първоначалните принципи на партията, описани в устава. Неговото управление спокойно може да бъде наречено авторитарно, но за разлика от СадамСаддам ХюсейнХусейн, ал-Асад подхожда по-различно. Вместо да третира жестоко непокорното население, той често подкупва или заплашва противниците си. Все пак, основна цел на партията остава общоарабското единение, което личи и от действията му около палестинския въпрос.

Първоначално за президент на Сирия е подготвян по-големия син на [[Хафез ал-Асад]] - [[Базил ал-Асад]],който загива в автомобилна катастрофа в гр.[[Хомс]] през 1994г.По това време [[Башар ал-Асад]] следва медицина в [[Лондон]],специалност [[]офталмология]].След смъртта на брат си той се завръща в Сирия,където завършва военното си образование и се отдава на дипломатическа кариера.

След смъртта на ген. [[Хафeз ал-Асад]] на 10 юни 2000г. за президент, както и за главен секретар на партията, е избран [[Башар ал-Асад]].Конституцията е променена с цел сваляне на изисквана възраст за заемане на президентския пост от 40г. на 34г. На 10 юли с.г. [[Башар ал-Асад]] е избран чрез референдум за държавен глава на [[Сирия]]. На провелия се на 27 май 2007 г. референдум той е преизбран за нов 7-годишен мандат.Неговото управление се характеризира с важни промени в партията, засягащи икономиката.Баасистката партия заема 134 от 250 места в сирийския парламент.

През януари 2011г. масови протести и вълнения заляха арабския арабския свят.Размириците доведоха до свалянето на управляващите в [[Тунис]],[[Египет]] и [[Либия]].

Началото на безредиците в [[Сирия]] бе поставено с ареста на група младежи в гр.Дера с антиправителствени лозунги.Постепенно в страната започнаха да се организират протести "за" и "против" управлението на [[Башар ал-Асад]].[[Сирия]] е поставена под международен натиск от страна на [[Сащ]],[[Турция]] и [[ЕС]].

= БаасБААС в [[Ирак]] =

През 1948г. [[арабският национализъм]] се изостря във връзка със събията в [[Палестина]] и това създава предпоставка за създаването на иракския клон на партия БААС.Д-р Сами Шукрит,[[реформист]] с националистки уклон,основава иракския клон на партията на 7 април 1949г.В продължение на три години БаасБААС се разклонява по територията на цялата страна, като не се появява в иракския политически живот.

Първата изява на БААС е през 1952г. по време на манифестация срещу подновяването на договора с Иракската петролна компания.През 1954г.,под ръководството на Фуард Рикаби и Фейсал Хайзуран,партията установява официални връзки с Националното ръководство на партията,която към този момент в [[Сирия]] бележи известни изборни успехи.През този период баасистките членове са подложени на гонения от правителството на [[Нури Саид]] и са принудени да търсят спасение в нелегалността,от която излизат чак през 1958г. по време на революцията.

През 1957г. в [[Ирак]] партиите са забранени и БААС се присъединява към [["Единен национален фронт"]],заедно със партия "Истиклял",Комунистическата партия и Национално-демократическата партия.

След преврат на 14 юли 1958г. [[Ирак]] е обявен за република от генерал [[Касим]] и неговият заместник [[Ариф]].Формирано е ново правителство,генерал Касим се самоназначава за главнокомандващ,а Ариф става министър на вътрешните работи.Назначен е "Съвет на суверенитета",който има за цел да изпълнява функцията на държавния глава.Постепенно се появяват противоречия между Касим и Ариф.Докато Касим се оповава на антиюнионската политика,то Ариф е привърженик и поддръжник на панарабската кауза и присъединяването на [[Ирак]] към [[ОАР]].През октомври 1958г. Ариф е отстранен от поста си.

Началото на 70-те години на миналия век са трудни за БААС.Насъризмът,предлагайки на арабските националисти по-различни средства за постигане на арабско единство,посява разногласия в редовете на баасистите.Насъристките привърженици и техните противници се противопоставят още от момента на обявяването на [[ОАР]] на 1 февруари 1958г.Стига се до там,че в даден момент Фуад Рибаки иска разпускането на партията.

На 28 септември 1961г. [[ОАР]] се разпада,което става повод баасистите да потърсят помощ от [[Гамал Абдел Насър]] в борбата срещу генерал Касим.На практика те се подготвят за свалянето на режима,като печелят привърженици сред студентите и най-вече в редиците на армията.

В навечерието на 8 срещу 9 февруари 1963г. е извършен държавен преврат,в който БААС играе главната роля.Генерал Касим е свален от власт и екзекутиран.Ариф е поканен да застане на начело на държавата и така започва нова страница за иракската история.Създаден е Национален съвет за революционнон управление,който има законодателна и изпълнителна власт. За министър – председател е избран [[Ахмед Хасан ал Бакър]],а вицепредседател е Али Салех Саади.Партията БААС постепенно започва да се налага сред обществото,а след това започват и търканията между Ариф и партийните ръководители.

През септември 1963г. в [[Дамаск]] е проведен национален конгрес на партията,на който лявата „тенденция“ в БААС взема превес.На 11 ноември десните сили успяват със сила да отстранят ръководството на партията и изпращат в изгнание главните ръководители на левицата,сред които е и Саади.В [[Багдад]] е свикана извънредна сесия на Националното ръководство,чиято цел е да овладее ситуацията.

На 18 ноември полковник Ариф се обръща за помощ към военните в [[Ирак]],вследствие на което баасистките лидери са арестувани.По този начин Ариф става едноличен управник на страната.Така приключва първото управление на БААС,което освен с краткост,може да се характеризира и с гонения срещу комунистите,скъсване на отношенията с [[Египет]] и възобновяване на войната в [[Кюрдистан]].Полковник Ариф,който се издига до чин маршал,налага диктаторска власт и партия БААС отново излиза в нелегалност.

През 1964г. Ахмед Хасан ал Бакър става секретар на Регионалното ръководство на партията, а негов помощник е Саддам ХусеинХусейн.

На 17 юли 1968г. баасистите свалят правителсвотоправителството под претекст,че Ариф не е способен да осигури необходимата помощ в борбата с [[Израел]] и стабилност в Кюрдските райони. Заговорът се органзираорганизира с помощта на няколко офицери – полковник Абдеразак Наиеф, полковник Ибрахим Абдерахман Дауд и др. Наиеф е обявен за министър - председател, а Дауд за министър на отбраната. Създава се [[Революционен команден съвет]] (РКС),играещ ролята на върховен политически орган в страната. Президент на страната става Хасан ал-Бакър, но тъй като здравословното му състояние не е добро, Саддам Хусейн поема управлението. Много скоро отново избухва съперничество между групата на Наиеф – Дауд и новото правителсво. Саддам Хусейн арестува Наиеф. На 21 септември 1968г. е приета нова конституция.

БаасБААС, като добре развиваща се партия, успява да се наложи сред всички национални организации освен сред кюрдската власт. През 1970г. партийното ръководство започва преговори с лидера на кюрдската власт [[Мустафа Барзани]]. Баасисткото правителсвоправителство се съгласява да предостави автономия на [[кюрдите]] и да ги признае за национална общност. Така в иракски [[Кюрдистан]] кюрдите си формират собствено правителсвоправителство. На 11 март 1970г. това положение става официално. На 9 април 1972г. е подписано споразумение между [[Ирак]] и [[СССР]], в което се задължават да сътрудничат в политически, икономически и военен план.

За да укрепи властта си правителсвотоправителството на партията БаасБААС предприема две основни мерки. Създаден е Националния прогресивен фронт (НПФ), за да преодолее противоречията си с [[Иракската комунистическа партия]] (ИКП) и други политически субекти. През 1973г. Националния прогресивен фронт се появява официално на политическата карта.

Отношенията с [[кюрдите]] се обтягат, тъй като баасистите не спазват задълженията си. Не се реализира обещаното преброяване и така [[кюрдите]] не се съгласяват да приемат баасисткото определение на границите на [[Кюрдистан]]. Основна точка на споровете е провинцията Киркук. ПравителсвотоПравителството на [[Багдад]] създава провинциален съвет и народно събрание, които отказват идеите на Барзани. През 1974г. избухва война между [[Ирак]] и [[Кюрдистан]]. Във войната се намесва и [[Иран]]. Иранския шах цели по този начин да отклони вниманието на Ирак от спорната зона на Шат ел Араб. Техеран прекратява атаките си срещу Кюрдистан, когато Ирак обещава да преговарят за границите на Шат ел Араб. Шахът и Саддам ХюсеинХусейн се срещат в [[Алжир]] и се договарят, че талвегът ще бъде окончателната граница в тази зона. С това споразумение се слага край на войната с кюрдите.

Постепенно Саддам Хусейн Тикрити започва да придобива водещата роля в партията и управлението.От 8 до 12 януари 1974г. в Багдат[[Багдад]] е проведен Осмият регионален конгрес на иракския клон на БААС.С пълно единодушие е приет политически отчетен доклад,който прави равносметка на извършените до момента действия и представя бъдещите задачи не само в [[Ирак]],но и в целият арабски свят.За разлика от сирийския клон,иракският в по-малка степен изпитва междуособни борби на съпернически кланове.Институционализирането на партията в рамките на държавата все пак се възпрепятства от кланово разделение на властта.Половината членове на властта са роднини на ал-Бакър,а другата на Саддам Хусейн.Постепенно вторият успява да завземе всички постове и когато през 1979г. ал-Бакър подава оставка-под претекст здравословни проблеми-Саддам Хусейн официално го заменя на постовете президент на републиката,генерален секретар на БААС,председател на Революционния команден съвет и главнокомандващ на въоръжените сили.

На 16 юли 1979г. Хасан ал Бакър подава своята оставка и така Саддам ХюсеинХусейн поема президентския пост. Сред първите му решения като държавен глава е да прочисти редиците на БААС от вътрешна опозиция, като нарежда екзекуцията на около 400 членове на собствената си партия. Още на 28 юли президентът арестува Махия Абдел Хюсеин ал Машхади, секретар на РКС, и ще няколко офицера под предтекст, че са организирал заговор срещу него.Поемайки всички отговорности и държейки военните в страни от политическата власт, Саддам се стреми да скъса със старите традиции , въпреки че военната обстановка в която попада [[Ирак]] след 1980 г. го отклонява от предначертаната линия. Силата на БаасБААС се запазва благодарение на утвърдените способности на нейните ръководители, отличната организация и кадрово осигуряване на въоръжените и сили. В това отношение заслужава да бъде подчертана ролята на народната армия, която е истинска баасистка милиция, сформирана на 8 февруари 1970 г. и разпусната през април 1991 г., чиито главен организатор е Таха Ясин Рамадан.

През 1979 г. [[ислямската революция]] сваля шаха на [[Иран]], а новият лидер [[аятолах]] [[Хумейни]] започва словесна война срещу Ирак, обвинявайки Саддам в прекалено близки връзки със Запада. През 1980 г. след встъпването си в длъжност като държавен глава, Саддам съзира потенциална заплаха за режима си в ислямската революция на аятолах [[Хумейни]] и въвлича страната в кървава война с Техеран,довела до съсипване на стабилната дотогава иракска икономика и до смъртта на стотици хиляди. Войната продължава цели 8 години - до 1988 г., когато приключва без придобивки, но с много жертви и за двете страни.

Апетитите на Саддам обаче не са утолени. Възползвайки се от неясната ситуация след падането на [[Берлинската стена]] през 1989 г. и започналото разместване на глобалната мозайка, през 1990 г. той атакува Кувейт и опитва да го анексира. Излъган в преценката си обаче, иракският режим се изправя срещу единното световно мнение и след кратката операция [["Пустинна буря"]] през 1991 г. е принуден да напусне емирството. Въпреки иракското поражение [["Пустинна буря"]] не води до отслабване на властта на Саддам. Бунтовете на кюрди и шиити, окуражавани от западните сили, са потушени с невиждана жестокост, масови убийства и дори химическо оръжие. Стотици хиляди напускат домовете си в търсене на спасение. Изтеглянето на Саддам от [[Кувейт]] става на фона на десетки подпалени нефтени кладенци, гъстият пушек от които превръща деня в нощ и предизвиква мащабна екологична катастрофа в региона. Оттам насетне историята е известна. Следват 12 години на международно ембарго, надлъгване с оръжейните инспектори на [[ООН]], опити за ново въоръжаване, четиридневна бомбена кампания през 1998 г., за да стигнем до водещата се и в момента война и поредния опит да бъде решен поне един от проблемите на Близкия изток. Саддам Хюсейн е свален от власт на 9 април 2003 г., когато американските войски превземат Багдат[[Багдад]]. Той е в неизвестност до 13 декември същата година, когато е заловен близо до родния си град [[Тикрит]]. Открит е в подземие, в неузнаваем вид - гладен, изтощен и мръсен. На 30 декември е обесен в иракска военна база (Camp Justice) североизточно от Багдад, база, която някога е била щаб на военното разузнаване на Саддам, а после използвана за лагер, където да бъдат затваряни и измъчвани стотици жители. След свалянето на баасисткия режим на Саддам ХюсейнХусейн , последващото правителство забранява иракската баасистка партия през юни 2003.